Дори да ги е имало, те са били най-вече в сутрешния тур В следобедния, на който аз присъствах, не си личаха абсолютно.

Този път имах възможността /и удоволствието/ да остана до края на тура. Защо удоволствие ще ви кажа, но -- всичко по реда си.

За ситуацията на първите дъски трудно мога да говоря -- не съм толкова добър шахматист, нямам компютър под ръка, а там, за да се ориентираш, иска смятане Все пак има няколко снимки. Ето началото на партиите на първите две дъски.

Валери Лилов и Владимир Петков обмислят ходовете си, докато противниците им Георги Филев и Спас Кожухаров са някъде из залата.

В партията между Валери и Спас се получи дамски ендшпил. Белите нямаха много време - 2-3 минути, докато черните имаха около 50. В един момент Спас Кожухаров имаше реми с вечен шах, но след около 20 минути обмисляне избра друго продължение. В края на краищата се оказа, че позицията е равна и след още няколко хода партията завърши реми.
На първа дъска партията също беше интересна. В един момент на дъската се получи много интересно материално съотношение -- за дама черните имаха топ и 2 леки фигури, ако съм сметнал правилно. За любителския ми мозък позицията беше много неясна, но доколкото разбрах белите са спечелили.

На четвърта дъска играха Валентин Панбукчиян и Петър Арнаудов. Началото на партията беше нестандартно и международният майстор трябваше да помисли как да реагира на играта на черните.

Което не му попречи да види какво става и на другите дъски:

Зад него ветеранът Петър Лянгов проверява как се справят момчетата на първа дъска.

Партията на четвърта дъска сравнително бързо завърши реми и двамата съперници излязоха да я обсъдят.


На трета дъска Илия Цветков с белите успя да инсталира топовете си по смъртоносния седми хоризонтал и спечели срещу Любомир Мишев.

Сега трябва да направя едно малко уточнение. Понеже не съм професионален шахматист, интересът ми е насочен най-вече към последните дъски Там поне ми е по-ясно какво точно се случва

Именно на последната мъжка дъска, където играха двама от най-възрастните шахматисти, участващи в полуфиналите -- познатият ви вече Динко Червенков с белите срещу Вельо Колев с черните -- се случи малък инцидент С качество и пешка повече, черните извикаха съдията, за да констатират, че белите не записват ходовете, както си му е реда. Съдията бързо се ориентира, липсващите ходове в бланката на белите бяха попълнени и партията продължи.

Но не продължи дълго -- 0-1.

На седма дъска при мъжете също се получи интересен финал Ветеранът Петър Лянгов се опита да реализира чернопол офицер и пешка h срещу пешки е и h на белите. Не успя, разбира се, но ако бе успял това със сигурност щеше да бъде съвсем нова страница във вековната книга на теорията на ендшпилите. Каква ти нова страница, направо революция!
След като белите се измъкнаха от гадния цайтнот и понатрупаха 2-3 минути благодарение на 30-секундната добавка, майсторът на спорта без много увъртания доведе партията до логичния й завършек -- реми с пат за белия цар. Проверката беше задължителна, но, разбира се, фиде майсторът Велислав Куков издържа изпита Финалната позиция освен снимка заслужава и диаграма


Във тая връзка се сещам за партията от Европейското Отборно Първенство в Пловдив 2003, когато белоруският гросмайстор Александров се опитваше да реализира топ и офицер срещу топ и пешка в партията си с Бранко Дамлянович /Сърбия/. Това, което се е запечатало в паметта ми, са кръвнишките погледи, които му хвърляше брадясалият като хайдутин сръбски гросмайстор и невъзмутимата като пълна луна физиономия на белоруския гросмайстор, който най-спокойно местеше фигурите си, докато най-накрая се смили и примирието бе постигнато на 99-я ход. Не ми се мисли колко многоетажни цветисти сръбски псувни е отнесъл белорусинът, но по всичко изглеждаше, че него това въобще, ама въобще не го вълнува На същото първенство до пат игра партията си с Микеле Годена /Италия/ и световният шампион тогава Руслан Пономарьов. Така че -- нищо чак толкова извънредно не се е случило, просто завършекът на тази партия подобри настроението на всички в залата

Последна /някъде към 19 часа/ завърши партията на последната женска дъска, на която играеха две Цвети -- с белите -- Галунова, с черните -- Василева. Партията се развиваше интересно, отначало Цвети Галунова имаше фигура повече, но към края превъзходството на белите като че ли беше стопено и във финалната позиция ремито беше най-логичния резултат. Но не и за шахматната богиня Каиса, чиято логика е женска Цв.Галунова, както често прави, си беше оставила минута-две, разчитайки на добавката. Съперничката й имаше 6-7 минути, ако не се лъжа.
Позицията -- дано да съм я запомнил правилно

Черният цар е под шах. Единствената груба грешка в позицията би била Цf6, влизайки в клетката, която Кd3-e5 създава -- с неизбежен мат. Уви, точно това изигра другата Цвети -- Василева. Останалото е мълчание, както се казва. Радост за белите, и безкрайно огорчение за черните. На кой ли не му се е случвало... Най-интересното е, че и на Откритото първенство на България преди седмица, в един от кръговете, бях свидетел на подобна груба грешка от страна на съперник на Цвети Галунова в ситуация, почти идентична на тази. Странно, а? Магия? Хипноза? Някакво тайно джуцу? Не знам. Навремето за най-коварен шахматист бе признат големия Давид Бронщайн. За най-коварна шахматистка досега не съм чувал, но ако такава титла съществува, то аз бих я присъдил на Цвети

Ходът Ке5 е изигран. Няколко предсмъртни шаха и...

И накрая, само снимки с кратък коментар. Не са много, понеже явно аз нещо не бях във форма и повечето са размазани. Ръцете треперят вече, ех, ЕГН, ЕГН...


Началото на кръга при мъжете.


И при жените.


Двете Цвети -- Галунова и Василева.



Петър Лянгов: "Проверката е висша форма на доверие"


Бай Динко: "Как беше ходът, който печелеше в тая позиция?..."


Адриана Николова: "Има нещо смешно в тази стена..."


Живко Братанов: "И след 1.f4 e5, той ми играе 2.g4!"

И този път имам смешен надпис, ама ще го публикувам друг път, че да не ми стане навик