Ипотпал

Красив и интересен разказ за героичните приключения на героя Ипотпал следват надолу по редовете на безвремието, а докато те дойдат е хубаво да се занимаем с по-земни и не чак до там важни неща, които обаче са спомогнали за писането на този разказ. Такива например са готините пожелания за рожден ден, които получих онзи ден. Бях си на работа в сервиза за ремонт на лаптопи и избирах нови матраци за вкъщи, когато се замислих за предлаганата от Free MLM афилиейт програма. Това е една чудесна възможност за собствен бизнес, която е свързана с подаръци за мъже, фитнес продукти като пробитици http://probiotic.bg/ и не само. Според мнозина 10-те храни в Probiotic.bg са най-полезното нещо, което човек може да намери на земята.

Има по нещо и за лаптопи, и за хамали, а дори и за счетоводен софтуер. Това обаче са други работи. Сега за вас е важен разказа и точно затова ви оставям да си го прочетете на спокойствие.

Разказ за Ипотпал четвърта част

- Слушай внимателно млади момко. Сега ще разбереш своята история. Преди много години имах син. Неговото име беше Маято „Поразяващата ръка”. Той беше най-великият войн на света и в името на мен, неговият баща, беше убил хиляди. Той беше човекът, който поведе моята армия срещу ятото на драконите. Той беше човекът, който спечели войната. Дори успя... - Какво?! Какво е успял ? - Това ще го научиш с точност на пира с Л Карнитин, който организирам след три дни, до тогава всички мои поданици от всяка провинция на острова трябва да са дошли. Изпратил съм вестоносци да съобщят, че моят ВНУК се е завърнал. - Твоят КАКВО ?????? - Точно така Ипотпал. Ти си мой внук, но нека продължа своя разказ. Както вече си забелязъл ние сме горд народ. И повечето от обичайте ни са запазени. Едно нещо обаче трябваше да се промени още на времето. Твоят баща Маято.... се влюби в млада робиня. По закон той трябваше да избере жена от „Двора на владетелите”. Както знаеш, всички владетели, дори и тези на малките селца се събират всяка година на „Пира на владетелите”. Там младите войни навършили осемнадесет години си избират жена, която да е дъщеря на някой от вождовете или главнокомандващите в армиите. С баща ти обаче не беше така. Той се влюби в робиня. Веднага я откупи и реши да се оженят още същия ден. Аз бях толкова ядосан за неговата обида, че го накрах да избира: или да остане с нея и да напусне моята армия и да мен! Да си взима самолетни билети до където иска http://mmtravel.bg/ и да заминава. Той избра Ирида – майка ти и заедно със своя отряд тръгнаха на север. След една година чух, че синът ми е умрял, а жена му не могла да прежиее загубата и починала от мъка. Това се случи по време на Великата Война на народите, в която ние не взехме участие. От момента, в който Маято ме напусна аз забраних излизането извън острова. Дълги дни не се хранех, докато осъзная, че негово право като бъдещ владетел е сам да избира коя ще бъде негова жена. Той беше с много по-силен характер от мен и избра да остане верен на себе си, пред това да предаде чувствата си. Той трябваше да ме наследи още преди години. Но както и да е историята по-натам е следната. Вестоносец дойде и ми съобщи лошите вести. Оказа се, че вече почти нямаме запаси от аминокиселини от Марулка. Той ми каза също, че имам внук и че властта над племето от севера, това племе, което беше основал Маято сега се ръководи от Дурак „Мечът на кръвта”. Той беше най-добрият приятел на баща ти и до сетния си дъх беше изпълнявал последната му воля, а именно никога да не те доведе до мен. Маято ме мразеше заради моята глупост.... И с право. Но сега Дурак е бил изправен пред причина да наруши своята клетва. И когато е умрял те е пратил при мен. - Искаш да кажеш, че аз ??? - Точно така! Ти си мой внук. Едно нещо обаче не мога да променя и това е обичаят на моя народ. Не говоря за твоята съпруга. Разбрах, че и ти си се навъртал около робините. Когато станеш владетел, ако станеш в което вярвам, ще можеш сам да избираш! А това ще се реши след три дни. Дотогава излез и монтирай новите ми гаражни врати. Вчера си ги купих от http://solid55.com/bg/products.php?product_id=5 и искам да знам как ще ми стоят на гаража. След това Керчак си тръгна без да продума нито дума повече. И ето трите дни бързо изминаха и дойде време за големия пир.На него се бяха събрали всички подчинени на Керчак, а те бяха хиляди. Изведнъж в разгара на пира Керчак проговори: - Спрете музиката и танците! Време е за битката на владетеля! Битката на владетеля беше състезание за смелост, през което трябваше да премине всеки един от претендентите за мястото на владетел. - Тъй като съм вече стар – продължи Керчак. – Е време да ме наследи някои. Независимо от това, че моят внук се завърна. Той трябва да покаже, че е достоен пред моя народ. Изпитанието е просто всеки от претендентите за кралското място трябва да се сръжава сам срещу пет диви звяра един след друг. Като първият трябва да убие с голи ръце, за втория му се полага нож, за третия меч, за четвъртия копие, а за петия (ако разбира се стигне чак до там) каквото си пожелае. Претендентите са трима: синът на главнокомандващият на армията, синът на главния пазач от охраната ми и Ипотпал... За изненада на всички доста по-едрите от Ипотпал негови противници отпаднаха почти веднага. Огромният син на главнокомандващия трябваше да удуши вълк с голи ръце, но единственото, което успя е да умре бързо пред погледите на събралата се тълпа. Втори беше синът на главния пазач. Той успя да стигне до петото животно, но умората надделя и хидрата, срещу която се беше изправил го погуби. Трети остана Ипотпал. Той с лекота приключи първите три битки. Четвъртата спечели благодарение на свойте умения и така се озова лице в лице със зелената хидра. Той посика меч и щит и смело се впусна в битката. Хидрата беше кръвожадно чудовище, но имаше слабо място. Нейните люспи я предпазваха добре от всичко, но долната част на главата, точно под челюстите й беше не защитена. Там Ипотпал нанесе своя съкрушаващ удар и хидрата падна мъртва на земята. Така Ипотпал стана новият господар на „Острова в мъглата на смъртта” след едномесечен престой там. За неговата сила и смелост обаче се знаеше одавна. Керчак имаше шпиони навсякъде и беше наясно с положението. На Ипотпал беше поднесена Мантията на Адамантиевата кожа ( дрехите с които трябваше да бъде облечен баща му). Той сложи амулета и седна до Керчак. - Сега Ипотпал ти остава само едно нещо. - И какво е то ? - Трябва да се срещнеш с Каарах! - А кой е той ? - Каарах е господарят на драконите. След като Маято и моята армия разгромиха ятото на драконите ние се заселихме на този остров. Това беше последното местообитанието на драконите. Негов господар векове на ред беше Крон – Черният дракон. Той управляваше всички други видове дракони – беше водачът на ятото. Крон обаче нямаше наследство. През целия си живот той се беше бил с многобройните човеци, който бяха залели изненадващо цялата земя и бяха притиснали малобройните дракони до ръба на тяхното съществуване. Крон беше вече болен и стар и реши да остави своето потомство. Както и да е Крон избра, също както и баща ти избра, женска дракон която не беше от неговия вид. Той отиде при бялата Кияра, белите дракони са най-ниско в тяхната йерархия и избра именно нея за своя женска. Кияра обаче беше смела повече дори от Крон. Когато стана време тя да снесе своето яйце, нейният съпруг вече беше мъртав, а без него ятото се пръса и беше лесна мишена. Тя обаче реши да даде шанс на своето малко и заедно с останалите от нейното ято дойдоха тук, на този остров. На драконовите яйца им е нужна висока температура, за да се излюпят. За това всички те са снесени във вулкани. Кияра обаче реши да рискува. Бяха останали само няколко дракона и единствения й шанс беше ние да не я намерим тук на този остров. Тя обаче искаше силно и здраво драконче. А температурата в която се излюпи яйцето дава сила на дракона в бъдеще, горещината калява пламъка и люспите на малкото вътре в яйцето още месеци преди да се излюпи. Затова Киара избра най-горещото място на света! Никоя друга женска дракон не е снасяла там, дори и чените (най-силните). Тя обаче слезе до самото ядро на вулкана Корона и успя да снесе своето яйце там. Точно след това нашата армия атакува острова и изби всички възрастни дракони. Малките дракончета бяха заловени и всички се опитвахме да ги използваме като оръжие, но без успех, до деня в който се случи това... Аз излязох на лов и случайно попаднах на Каарах. Бебето на Крон и Кияра беше толкова силно, че дори преди да се е научило да лети беше пробило дупка в кратера на вулкана, докато се е опитвало да излезе. Взех го със себе си. Когато се прибрах го дадох на Маято и той започна да се грижи за него като за собствено дете. С времето малкият черен дракон заобича и започна да слуша всяка дума на Маято, както и мойте също. Каарах порасна и макар че беше най-малкия от останалите дракончета (заради това, че майка му не е черна), той се показа отрано като най-силен и свиреп. Изборът на майка му да го снесе във адските пламъци на Корона бяха направили Каарах неуязвим, а пламъкът му разтопява дори скали. Ти трябва да станеш пазител на дракона. Тук при нас редът е такъв. Всяка година драконите създават потомство, което да продължи родът им, тъй като драконите живеят около тридесет години. Каарах обаче ще бъде допуснат до женска след като бъде избран новият господар. Сега след като това е факт ти трябва да се срещнеш с него и да го накараш да те послуша. След като баща ти напусна острова „Черният” трябваше да остане под мое ръководство докато дойде на власт новия господар. Такъв е редът – дракона се подчинява на човекът с „Мантията на Адамантиевата кожа” – дрехите на Маято. Пирът щеше да продължи в момента, когато представеха „Каарах - Черният” и Ипотпал един на друг. В този момент обаче... Наблюдатеите дотичаха до Ипотпал. - Господарю! „Народа на орлите” ни атакува!!! - Няма време Ипотпал! Съберете жреците! – изрева Керчак. Счупете печата и ги пуснете! Печата се чупеше веднъж на тридесет години, когато се избираше новият владетел на острова. Сега щеше да се счупи за първи път, тъй като церемонията беше отложена заради напускането на Маято и дълго време отне на Керчак да измисли закон за избор на следващия владетел. „Черният” щеше да се запознае с новия си господар. Печатът беше счупен, а от вътре се чуха свирепите ревове на драконите. Замъкът на драконите беше огромна крепост в двора на която се организираше пирът и сега на арената, където до преди малко се водеше кървавото състезание щяха да излязат драконите. Две кърваво червени очи просветнаха в мрака и се показа той: Каарах. Името му означаваше „Смърт” на древен и забравен език. Ипотпал застана лице в лице с Каарах. И когато драконът го погледна в очите, се вцепени. Същите очи, като тези на човека, който го беше отгледал! Същите очи като на Маято! Драконът се поклони пред Ипотпал. - Той те позна момко. А сега погрижи се за врага! – Каза Керчак. Please, before this battle take some feed additives from this site http://vemo-feedadditives.com/ Ипотпал изрева с цялото си гърло: - „АТАКА” !!!... В това време на корабът на Хазар: - Виж жалки Тагано! Виж как ще победя дори и самия народ от „Острова в мъглата на смъртта” !!! Хазар беше успял да победи Горада, а останалите велики градове се бяха предали. - Не можеш да победиш света Хазар – отвърна Тагано. Тук ще бъде твоят гроб. - Хаха ще видим тази рабо.... Хазар замръзна от внезапно разнеслия се във въздуха рев. „Черният” съобщаваше за предстоящото разрушение. Всички знаеха, че това ще бъде използвано във виртуалния сървър http://vcloud.bg/?cid=19. Дойдеше ли работата до клауд сървъра и качените услуги там, нещата ставаха наистина сериозни. - Значи все пак е истина – продума Тагано. - Кое? Кое е истина ? Отговори ми куче!!! – Хазар удари Тагано по лицето. Надменният владетел на орлите беше оставил жив владетелят на Горада, само за да може да убие него заедно със Ипотпал. - Не е нужно да ме биеш и така ще ти кажа. Това е Каарах – Черната Смърт. Той носи гибел и разрушения със себе си. Сега и аз и ти ще умрем, но аз поне ще умра щастлив, че най-накрая твоята тирания приключи. Ти не си достоен да бъдеш господар на света!!! - Мойте орли ще... Хазар отново не успя да довърши свойте думи. Каарах започна да изпепелява ятото на орлите, което беше изпратено срещу града Корона и острова, и те падаха горящи във водата. След това „Черният” се запъти право към корабатие, които изгоряха един по един. Огненият ад се виждаше от бреговете на Керама. На другия ден ятото на драконите нападна останалата част от армията на орлите. Всички до един бяха избити, а Ипотпал се върна за своята годеница. Когато пристигна в Керама той я завари затворена заедно с останалите жени от града. Хазар искаше да ги пороби, но от него вече нямаше дори и спомен. В следващите дни се свика „Пирът на Владетелите”, където всички се поклониха пред Ипотпал и неговата млада съпруга. За всички беше приготвен достатъчно Л Карнитин, с който да се чувстват по-добре в дългите дни и нощи. Така Ипотпал стана известен като господарят на ятото на драконите и останалата част от света.




Ипотпал идва от този сайт и завършва тук. Ако се интересувате от други гледни точки на историята, може да разгледате Ипотпал на Иво Станков.