Начална страница Новини Турнири Профили Партии Връзки Chess online
������ �����
Схема
Статистика


Най-нов шахматист:
Dlanor

Вход

Запомни ме

Регистрация

Анкета
За или против БФШ
Да
Не
Все ми е едно.
Които и да са, пак ще са крадци.

Случайна снимка

шах

Днес е 19 Март

Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
1 2 3 4
5 6 7 8 9 10 11
12 13 14 15 16 17 18
19 20 21 22 23 24 25
26 27 28 29 30 31

Приятели

кореспондентен шах шах книга
The biggest chess database
Партньори

Expert carpet cleaeners provider in SW4 Clapham

Efbet

Футболни прогнози

Информация и линк към Bet365 - http://smartarena.net/bet365

футболни прогнози fbet.info

dominoqq daftar qq online agenqq

windsurfing



Как да вляза в bet365? Научи на http://internetzalozi.com/bet365/

ผลิตภัณฑ์รักษาสิว

อาหารเสริมผู้ชาย

For more empyrlocal consult the experts at http://empyrlocal.com

Дамско бельо

оригинални маратонки

секс шоп

именни дни Почивка
chess24.com your playground
Макс Еве

"Чемпион мира должен любить шахматы больше собственной жизни и больше собственной славы!"

 

    5-ият световен шампион по шахмат Макс Еве е много разностранна личност - математик, механик, астроном, специалист по електроника, а в края на живота си - и президент на ФИДЕ. Не се причислявал към професионалните шахматисти и въпреки това бил изключително ерудиран в областта на древната игра. Ярък привърженик на Щайниц, крупен шахматен литератор, педагог и методист. В своите най-силни години плодотворно работел над шаха, изучавал в дълбочина прехода от мителшпил към ендшпил, занимавал се с теория на ендшпилите. Най-силната му страна била комбинационното зрение. Според Алехин никога не разчитал на неправилни комбинации, шахматният му талант, по същество, бил чисто тактически: "Еве е тактик, решил на всяка цена да следва правилната стратегия, свято вярващ в неизменността на правилата." Той е първият, който се готви професионално за мачовете за световната титла. Набляга и на физическата, и на теоретическата, и на практическата подготовка. По-късно Ботвиник разработва по негов пример цяла система. За решаващия двубой с Алехин си изгражда репертоар, възможно най-неприятен за съперника. Като се добавят точният му разчет, чувството към инициатива и завидна психологическа устойчивост, става ясно защо именно той се явява най-неудобният Алехинов противник. Не вярвал в "комютърната смърт" на шахмата, не вярвал и в теорията на Капабланка за ремитата. В началото на 70-те заявява: "Последните битки между различните стилове показва, че шахматът е неизчерпаем и продължава да бъде жива, динамична и вечно развиваща се игра. Тези битки са толкова богати и разбообразни, че ще просъществуват още хиляди години."

    Ражда се на 20 май 1901г. в Амстердам, в скромно учителско семейство. Бил е едно от 6-те деца. Родителите му често играели шах помежду си, така постепенно и той се увлича. На 12-годишна възраст постъпва в амстердамския шах клуб, а интереса му към играта поддържат Рети, Тартаковер, Мароци и Тараш, живущи в Холандия, с които често общувал. Мароци до края на живота си остава негов верен приятел и учител. През 1918г. постъпва в математическия факултет на Амстердамския университет, където се учи от най-добрите холандски математици на това време. Може би затова не е чудно, че избира научната кариера пред шахматната. През февруари 1920г. участва 3 пъти в сеанс на Ласкер. Първия път го побеждава сам, втория - с помощта на консултанти, а третия - завършват реми. 2-ият световен шампион се реваншира на турнирите в Острава 1923г., Цюрих 1934г. и Нотингам 1936г. През есента на 1920г. завършва 4-и на турнира в Амстердам след Рети, Мароци и Тартаковер. Веднага след това губи мач от Рети с +1 -3. През 1921г. преминава успешно кандидатския изпит по математика и решавайки да се посвети изцяло на науката, използва свободното си време, за да се наиграе на шах. Каиса му се отблагодарява като му предоставя титлата "шампион на Холандия". Завършва 6:6т. в мача с Мароци, а веднага след това постига достойните 50% на турнира в Будапеща при реми с набиращия сили Алехин и разгром над бъдещия претендент за трона Боголюбов. Претърпява провал в Хага, превключва на математика и малко по-късно получава диплома за преподавател във висше училище. Участва в редица гросмайсторски турнири през това време, макар и безуспешно: дели 9-11 място на турнира в Пещяни 1922г. след Боголюбов, Алехин, Шпилман и др., в Лондон с.г. е 11-и след Капабланка, Алехин и др., дели 5-6 място в Острава 1923г. след Ласкер, Рети и др.

    Първият му значителен успех е 1-и приз на турнира в Хастингс 1923/1924г. Веднага след това печели отново шампионата на страната. Характерно за Еве е, че се справял безпроблемно със съперници, които са класа под него. Науката и шахматът вървели ръка за ръка, но изглежда науката надделяла, тъй като в подготовката си да защити докторантура, пропускал редица силни турнири - Баден-Баден 1925г., Москва 1925г., Зимеринг 1926г. През 1926г. се оженил, защитил успешно докторантура и се върнал към шахмата. Амстердамският шахматен клуб, за когото играел, решил да му устрои мач от 10 партии с някой от водещите гросмайстори. Водели се преговори с Ласкер и Боголюбов, но съгласието си дал Алехин, който се подготвял за съдбоносния мач с Капабланка. Това, по същество, се явявало тренировъчен мач. Провел се в Холандия 1926/1927г. и се оказал преломен момент в шахматната кариера на Еве. Пред старта заявил, че поражение с 2,5:7,5т. от "великия съперник" счита за нормално. Но двубоят се оказал изключително успорван и завършил при минимална загуба за холандеца - 4:5-5,5т. Това събитие става причина да погледне към шахматната корона. В Холандия се създава "комитет на Еве", който през следващите 14г. провежда немалко двубои между холандеца и световните корифеи. Естествено, Макс Еве бил доволен от мача: "Не е от значение само това, че за пръв път от 1923г. насам се срещам с шахматист от висшата класа, но и това, че изпитах себе си в психологическия шах. Според мен срещите между екстракласните шахматисти винаги протичат под силното въздействие на психологически фактори." Думите на Тартаковер са: "На младия Макс Еве мога да предвещая само бляскаво шахматно бъдеще... На какви шахматни достижения е способен показа мачът му с Алехин, който беше неясен до самия край. Интересно е, че в своите коментари за двубоя двамата играчи отчитат борбата не толкова под знака на теоретични познания или комбинационни чудеса, колкото на редица психологически фактори, предрешили изхода на всяка една от партиите (цайтнота у Алехин и антипатията му към "каменна стена", неувереното блуждане на Еве в комбинационни лабиринти). Въпреки всички съвременни достижения на теорията и техниката, шахматът си остава вечно млада наука, тъй както и психологията на борбата. Това най-добре поясняват думите "не е важно кой играе добре, а кой играе по-добре."

    Професията на преподавател позволявала на Еве да играе само по време на ваканциите. През юли 1927г. участва на 1-та шахматна олимпиада в Лондон и постига много добър резултат на първа дъска - 10,5/15т., като се нарежда след Рети, Мароци и Грюнфелд. Скоро издава учебника си "Уроци на шахматната стратегия", известен още като "Курс шахматния лекции". По-късно излизат наяве и фундаменталните му трудове "Стратегия и тактика в шахмата" 1935г. и "Оценка и план" 1952г. През есента на 1928г. в Холандия ФИДЕ провежда между него и Боголюбов "мач на претендентите". Боголюбов спечелил турнира в Москва 1925г., а Еве бил поддържан от своя комитет. Мачът бил напълно равностоен, но Еве отстъпил отново минимално - 4,5:5,5т. 2-та олимпиада в Хага през лятото на 1928г. била необичайно зрелище. По решение от Лондонския конгрес ФИДЕ допускала да участие само любители - шахматисти. Подобна ситуация - да се делят шахматните майстори на професионалисти и любители, била абсурдна и повече не се повторила. Все пак федерацията успяла да проведе индивидуално първенство за титлата "шампион сред любителите" и го спечелил Макс Еве с 12/15т., следван от Пшепюрка и Матисон. 2 седмици по-късно в Бад-Кисинген дели 3-4 място с Рубинщайн след Боголюбов и Капабланка и пред Нимцович и Рети. По време на Коледната ваканция 1928/1929г. отново играе мач с Боголюбов и отново губи минимално 4,5:5,5т., след което Алехин коментира: "Той с все сили се стреми да бъде добър стратег, но по този начин, волю-неволю, му се налага да се примири с тези, кооито би победил тактически. Желанията и възможностите у него са в непрестанен конфликт." През лятото на 1929г. печели своя 3-и шампионат на страната и се отправя към крупния турнир в Карлсбад. Дели 5-7 място с Бекер и Видмар след Нимцович, Капабланка, Шпилман и Рубинщайн. Алехин, който присъствал на турнира като кореспондент на вестник "Ню-Йорк таймс", отбелязъл, че единственият фактор, който попречил на Еве да заеме по-голям приз, е недостатъчният му опит. Въпреки всичко, с първите двама - Нимцович и Капабланка, постигнал ремита. Печели турнира в Хастингс 1930/1931г., следван от Капабланка, след което комитетът устройва мач от 10 партии между двамата. И този двубой бил ожесточен, но кубинецът се оказва по-точен (Еве на 2 пъти пропуска победата) и печели мача с 6:4т. Коментарът на Капабланка за срещата е: "Еве несъмнено е един от най-силните играчи на нашето време. Правилното му позиционно разбиране е съчетано с невероятни комбинационни способности. Да се спечели срещу него е по-трудно, отколкото срещу Боголюбов (язвителна забележка към Алехин)."

    През лятото на 1933г. за 4-ти път става шампион на страната си при резултат 8/9т., след което решава да се отдели за известно време от шаха и да се посвети отново на математиката. Случайна среща с австрийския майстор и аналитик Ханс Кмох, живущ тогава в Холандия, обаче, променила съдбата му. За кратко време в едно кафене австриецът го убедил, че въпреки по-добрата практическа игра на Алехин, при щателна подготовка Еве би могъл да добие достатъчно преимущество, за да направи изхода от мач между двамата неясен. Така през май 1934г. шампионът и Макс Еве подписали договор за мач от 30 партии за короната при минимум 6 победи за есента на 1935г. През резултат 15:15т. Алехин запазвал титлата си, а при загуба имал право на реванш. Еве започнал с подготовката си с помощта на Кмох. Твърдо вярвал, че трябва да включва физическо, теоретическо и практическо усъвършенстване. Плувал, играл бокс, тенис и гимнастика, взимал контрастни душове, подготвял старателно дебютния си репертоар, което, по негови думи, се оказало "титанична задача". Взел участие в турнира в Цюрих 1934г., където срещнал и Алехин. Настоящият шампион спечелил турнира с 13/15т. , въпреки загубата си в личната среща от Еве. Холандецът разделил 2-3 място с Флор, следван от Боголюбов, Нимцович и Ласкер, и естествено останал доволен от представянето си. В края на лятото на 1934г. в Ленинград се провел силен турнир на руските майстори при участието на "буржоазните представители" Макс Еве и Ханс Кмох. Фаворитът Еве останал едва 6-и, първенец бил Ботвиник, а Кмох спечелил 7-ия приз. Холандецът не се огорчил, за него това било тренировка: "Успехът ми в Цюрих и неудачието в Ленинград примерно се уравновесяват." Скоро в Хастингс разделя 1-3 място с Томас и Флор, следван от Ботвиник, Капабланка и Лилиентал. Резултатът му би бил и по-добър ако не бе предложил реми в последния кръг на аутсайдера Норман с цел да не протака разделянето на призовия фонд. За Каспаров това било "същински рицарски кодекс на поведение. Кой ли в днешно време би се съгласил на реми, за да не бави колегите си?!" През следващите 9 месеца до мача преподавал в лицей, спортувал, занимавал се усилено с дебютна теория и изиграл няколко тренировъчни мача. Последният от тях бил с 52-годишния Шпилман като претендентът отстъпил с 4:6. От своя страна Алехин разгромил шведските шахматисти с 8,5/9т. в Еребро.

    През есента на 1935г. Алехин пристига в Холандия като безспорен фаворит. В предстартово интервю заявява: "Днес не виждам никого, който може да спечели срещу мен." Еве в отговор скромно отвръща, че ще се постарае да поддържа интригата колкото се може по-дълго. Евентуална победа на домакина тогава изглеждала толкова невероятна, колкото и тази на Алехин над Капабланка през 1927г. Малко се споменавало и за поражението на Александър Александрович в Цюрих 1934г. (последната среща помежду им), и за трудностите му още по-рано в тренировъчния мач между двамата 1926/1927г. Шансовете на Еве недооценявал както целият свят, така и противникът. Официални секунданти били Сало Ландау - на Алехин и Геза Мароци - на Еве, с помощник Сало Флор. Ханс Кмох също бил готов да се притече на помощ на сънародника си, но го назначили за главен арбитър на мача. Двубоят започнал на 3 октомври 1935г. в конферентната зала на хотел "Карлтън". Алехин бил облечен в елегантен смокинг, а Еве - в скромен тъмносин костюм. След 9-тата партия руснакът повел с 5:2т. (без отчет на ремитата) и не се съмнявал в своята победа. Дори се подготвял за триумфално завръщане в родната си страна за 3-ия международен московски турнир 1936г. Само че събитията не се развили точно според очакванията. След 14-тата партия резултатът бил 7:7т. Алехин никога не вземал на сериозно идеята, че може да загуби титлата си, а сега имало напълно реални шансове. По време на пътуването си от Гронинген към Баарн в този труден момент показал, че е настоящият световен шампион и казал на Ласкер: "Ще играя солидно. Повече логика, по-малко хазарт." Отново повел с 10,5:8,5т., но мачът се провеждал без таймаут и във втората му половина Алехин се чувствал изключително изтощен. Снемал напрежението с алкохол - чашка коняк за бодрост. Но след победа увеличавал броя на чашките преди следващата партия, в резултат на което губел. По думите на Флор: "До края на мача така и не съумя да установи какво е нужно за организма му - да пие или да не пие." Според Еве слуховете за хроничния му алкохолизъм били силно преувеличени. Въпреки късогледството си, отказвал да носи очила и премествал фигурите с трепереща ръка, което създавало впечатление, че е пиян, а всъщност бил напълно трезвен. След като холандецът изравнил резултата до 10,5:10,5т., Алехин провел антиалкохолна акция - донесъл преди партията бутилка ябълков сок и я поделил "на екс" с противника си. Публиката гръмко ръкопляскала, а партията завършила реми за 18 хода. Напрежението към края на мача обаче, се оказало непосилно за шампиона. За 2 път от 3 октомври насам секундантът му Ландау получил оставка. Този път бил заместен от Ернст Клейн. При резултат 13:12т. в полза на Еве холандецът спечелил брилянтна партия, която Тартаковер нарекъл "Зандвортска перла", поради преместването на мача в Зандворт. Фрагмент от репортажа на  27-та партия: "Алехин се явява с котка на рамото си. "Черна магия"? Така или иначе печели партията, оставяйки изхода от мача неясен до самия му край и довеждайки Еве до пълно нервно изтощение." 14,5:13,5т., 15:14т. На 15 декември в Амстердам се провела последната 30-та партия. Александър Александрович се появил по фрак. Когато седнали зад дъската, Еве казал: "Във всеки един момент съм съгласен на реми." В отговор руският маестро разиграл приет дамски гамбит и на 29-и ход получил загубен ендшпил без 2 пешки. Тук претендентът предложил реми, но Алехин отказал, пояснявайки, че му трябва победа. След 40-ия ход обаче, предложил: "Нека отложим партията и мога да ви поздравя още сега?!" Това било съгласие на реми, с което Макс Еве станал 5-ият в историята световен шампион по шахмат. Съперниците си стиснали ръцете. На Алехиновите очи имало сълзи, но той с възторг се обърнал към разгорещената публика: "Ура за новия шампион на света! Да живее шахматна Холандия!" В отговор тълпата, поздравяваща Еве, внезапно запяла "Марсилезата", която подхванал и Алехин.

    Безусловно, Алехин играел по-лошо от началото на 30-те, нарушавал спортния си режим и имал проблеми със здравето, но главна причина за поражението му от Еве била недооценката на противника. Мачът донесъл на шампиона слава и титла, но нито грош: организаторите успяли да съберат само необходимото за Лондонското споразумение от 1922г. - наградния фонд за Алехин - 10 000 гулдена или около 6700$, затова след като подписал договора за мача-реванш с Алехин и приел участие в 3 международни турнира, д-р Макс веднага след Коледната ваканция се върнал обратно към основното си занимание - преподавателската практика... През юли 1936г. отново седнал зад дъската и би могъл да достигне още крупни успехи в кариерата си, ако не било едно "но" - на шахматната арена се появило много силно младо поколение, дало начало на смяната на епохите. В Зандворт се намесил Файн. Той спечелил турнира, оставяйки след себе си световния шампион. След седмица и половина започнал интригуващият турнир в Нотингам, който събрал 5 световни шампиона - Ласкер, Капабланка, Алехин, Еве и Ботвиник. Настоящият крал стартирал наистина по шампионски - с 4/4т., но в 9-ия кръг отстъпил след успорвана борба на Алехин, а в 13-ия - и на Ласкер. Въпреки това, резултатът му се оказал доволно висок - дележ на 3-о място с Файн и Решевски след Ботвиник и Капабланка, но пред Алехин, Ласкер, Флор и Боголюбов. В следващите 2 турнира не само разгромява бъдещия си съперник в мача-реванш, но и уверено го повежда в личния резултат. В Амстердам 1936г. печели срещу него с черни фигури и дели 1-2 място с Файн, а в Бад-Наухайм 1937г. - с бели фигури като печели еднолично турнира. В последното съревнование преди битката за короната, на олимпиадата в Стокхолм (август 1937г.) шампионът стартирал с 6/6т., но след това достигнал 8,5/12т., заемайки на дъската на лидерите 3-о място след Флор и Капабланка. На съпровождащия дните на олимпадата конгрес на ФИДЕ се решавало провеждането на световното първенство след мача-реванш. Както е известно, Еве е първият световен шампион, предал на ФИДЕ правомощията по организирането му. Следващия мач определили за 1940г. и избрали за официален претендент не Капабланка или Ботвиник, а Флор. Междувременно федерацията, опасявайки се за своя престиж, отменила примамливия проект, по който предстоящия супертурнир през 1938г., организиран от холандската радиокомпания ''АВРО", щял да излъчи претендента за короната. Компанията проявила желание да финансира и самия мач за световната титла. В ответ Еве заявил, че конгресът явно не е в състояние правилно да решава въпроса за съдбата на световните първенства, затова е принуден да вземе всички правомощия в свои ръце. Приел мач с Флор през 1940г., но заявил, че в случай, че спечели мача-реванш с Алехин, ще играе мач с Капабланка през 1939г. Речта му била посрещната от гръмки аплодисменти.

    Въпреки че дори след завоюването на световната титла с присъщата си обективност говорел, че едва ли ще се задържи дълго на трона, пред мача-реванш Еве бил настроен много оптимистично. Целият шахматен свят също считал, че звездата на Алехин е към своя закат, а началото на мача потвърдило прогнозите. Еве повел с 3:2т., но катастрофата в 6-та партия круто изменила течението на мача. Неудържимата психологическа агресивност на Алехин взела връх. Демонстрирал изобретателността, която загубил в края на първия мач, играл акуратно, свеждайки до минимум риска, търсел усложнения, но не на всяка цена, жертвал, но с мярка, поддържал напрежението, не давал на съперника си явни позиционни плюсове. Мачът обиколил цялата страна - Хага, Ротердам, Харлем, Лейден, Гронинген, Амстердам. След 23-тата партия при резултат +8 -4 =11 Еве, по собствени признания, мислено се примирил с поражението. "Напрежението в борбата стана непосилно за мен." и следващите 2 партии Александър Александрович спечелил, с което си възвърнал титлата. Коментарът на холандеца е: "Ставайки световен шампион през 1935г., аз играх по-слабо от Алехин, 2г. по-късно играх по-силно, а загубих. Юлий Цезар е бил прав: да отстоиш завоеванието си е по-трудно, отколкото да го спечелиш." Година и половина подготовка дали възможност на Алехин да осъзнае своите грешки, да извлече поука от пораженията и накрая, да разреши "холандската загадка". Освен клиширания повод за поражението на Макс Еве - подценяването на противника, друга вероятна причина е липсата на мотивация, вътрешната настройка. За 5-ия шампион титлата била завоювана, надеждите на тези, които вярвали в него - оправдани и животът продължавал... Перспективата постоянно да се доказва шахматното превъзходство оставя на заден план много други аспекти на живота, а това съвсем не привличало Еве. Бил лишен от необходимите качества, а може би и недостатъци, за да остане дълго световен шампион.

    Предавайки на предшественика си короната, решил да се оттегли отново от шахмата, но моралният дълг го принудил през 1938г. да вземе участие в грандиозния АВРО-турнир. "Холандците толкова съжаляваха, че Еве се раздели с титлата "световен шампион", - писал Флор. - Не пропускаха случай да изпробват всяка възможност да се върне отново в Холандия." 2-кръговото състезание на 8-те най-силни в света (1-2. Керес и Файн; 3. Ботвиник; 4-6. Алехин, Решевски и Еве; 7. Капабланка и 8. Флор) показало, че у настоящия световен шампион няма превъзходство и настъпил период на междуцарствие. "Комитетът Еве" бил доволен от своя представител и решил да устрои в края на 1939г. мач между него и един от победителите в турнира - Керес. Междувременно Еве разгромява Ландау в мач от 10 парти със 7,5:2,5т. (+5 =5). През зимата на 1939/1940г. се срещнал в мач от 14 партии с Пол Керес. Керес спечелил турнира в Маргит 1939г., оставяйки след себе си Капабланка и Флор, а на олимпиадата в Буенос Айрес постига 14,5/19т., с което обезпечава 3-о място на Естония. Било очевидно, че младият гросмайстор, редом с Ботвиник, е най-реалният претендент за короната. Срещата помежду им започнала с 2 ремита, но била последвана от уникална серия (най-дълга в историята на мачовете на 20-и век) от 10 резултатни партии! При резултат 7:5т. за Керес противниците достигнали първото от 11 партии насам равенство, с което Керес спечелил мача, достигайки необходимите му 7,5т. По регламент било нужно да се изиграе и 14-тата партия, която Еве провел блестящо и достигнал поредната си минимална загуба в мач с 6,5:7,5т. Организаторите веднага се договорили с участниците на мач-реванш през 1941г., но за съжаление бил отложен, поради разгара на Втората световна война. По време на войната бившият световен шампион само 2 пъти напуснал окупираната си страна - веднъж - в есента на 1940г., за да спечели турнира в Будапеща, посветен на 70-годишнината на своя учител и приятел Геза Мароци, и веднъж - в лятото на 1941г., за да се срещне в принципалния мач от 10 партии с Боголюбов, който уверено спечелил с 6,5:3,5т. През 1942г. играл само в Холандия, а след това прекратил шахматните си встъпления до края на войната. В тези трудни години оглавил Холандския шахматен съюз. 2 пъти писал писмо до Алехин с молба да спаси от нацистките концлагери известните майстори Херард Оксам и Сало Ландау (секунданта на Алехин от мача през 1935г. и разпоредител на АВРО-турнира), но останал без отговор. По-късно настоящият шампион пояснил, че сам бил заложник на нацистите и нямал никакво влияние...

    След внезапната кончина на Алехин през март 1946г. шахматният свят за пръв път от Щайниц насам останал без шампион. Зпадът се съгласил да се върне на Еве титлата, а след това да се обяви претендент и да се състои мач за короната. Такава перспектива обаче не устройвала Ботвиник и на крупния следвоенен турнир в Гронинген през есента на 1946г. се постарал да докаже своето превъзходство над Еве. Още повече, че там не играли нито Керес, нито Файн, нито Решевски. Обаче и Еве пристигнал в Гронинген в отлична форма и този маратон, при наличие на 20 участника, се превърнал в остра гонка помежду им. Към средата Ботвиник повел с 8,5/9т., оставяйки на 1,5т. зад себе си Еве. След 15-ата партия обаче Еве взел нещата в свои ръце и повел с 12,5т., на 1т. пред Ботвиник. И все пак руснакът спечелил турнира, а Еве останал 2-и. Въпреки това, холандецът резонно считал Гронинген за най-добриятурнир в кариерата си. На конгреса на ФИДЕ 1947г. даже не протестирал, когато по настояване на руската федерация се решило вместо да върнат титлата му, да се проведе мач-турнир, за да се определи шампиона. Да, такова решение не било в негов интерес, но било в интерес на шахматния свят! Именно в този мач-турнир на ФИДЕ 1948г. Макс Еве завършва последен и настъпва епохата на Ботвиник.

    През есента на 1948г. се съсредоточил върху преподавателската си работа и участвал само в шампионата на страната, няколко нелоши международни състезания и отборни първенства. Никой не бил учуден когато пропуснал турнира на претендентите в Будапеща 1950г., а когато през 1953г. на историческия турнир на претендентите завършва 14-и от 15 участника, съвсем се отделя от шаха и по-късно вземал участие изключително и само в отборни първенства. През 1956г. оставил преподаването на математика, понеже получил длъжност научен консултант в компютърна фирма. През 1957г. побеждава 13-годишния Боби Фишер в минимач с 1,5:0,5т. Коментарът му за бъдещия шампион е: "Според мен, той беше много огорчен от поражението. За него шахматът вече означаваше повече, отколкото за мен." През зимата на 1960/1961г. играл забавна партия по телефона с настоящия шампион Михаил Тал. В модерната тогава сицилианска защита Еве с бели пожертвал дамата си, развил страшна атака и черните, с помощта на ефектна контражертва, добили реми чрез вечен шах. През 1964г. най-накрая станал професор и по-късно нарекъл това събитие (а не завоеванието на шахматната корона) най-щастливото събитие в своя живот. През 1970г. ФИДЕ решила да проведе мач между състава на СССР и останалия свят. За капитан на сборния отбор на света избрали именно д-р Макс Еве. След половин година действащият шампион Спаски, при поддръжка на съветската федерация и група водещи гросмайстори, начело с Ботвиник, издигнал кандидатура на Еве за поста президент на ФИДЕ. Легендарният ексшампион бил избран единогласно. Юрий Авербах: "Само човек с вродено чувство към такт, справедливост и склонност към компромис, какъвто бил Еве, е способен да контролира международна организация от такъв ранг." Бил безспорно най-добрият президент на ФИДЕ за всички времена. Отдаден на работата, непрестанно прелитал по целия свят, за което дори го нарели "летящия холандец". Кмох отбелязъл, че "Еве може да диша спокойно само когато е задъхан от работа." През май 1981г. приел поздравления за 80-годишния му юбилей и у дома, и на приема в историческия хотел "Карлтън", и на конгреса на ФИДЕ в Атланта. Бил в цветущ вид, крепко здраве и както винаги, изпълнен с планове. С усмивка обещал: "ще видите, че отново ще стана световен шампион, този път по кореспондентен шах!" Уви, половин година по-късно, на 26 ноември 1981г. починал от сърдечен пристъп. В Амстердам на негово име са кръстени площад и шахматен център, където е съхранено огромно учебно-литературно наследство.

  • Ханс Кмох: "Еве е гений на организацията. Щателна подготовка, изключителна съсредоточеност и силна воля - ето на какво ни учеше той."

  • Михаил Тал: "Макс Еве беше шампион само 2 години и въпреки това заслугите му в шаха са много велики."


<< Предишна Следваща >>

Designed and Created by Tihomir Janev & Kalin © Българска шах мрежа. Не носим отговорност за публикациите на потребителите! лаптопи

шах хостинг - Страницата се зареди за 1.242 секунди. Потребители online: