Начална страница Новини Турнири Профили Партии Връзки Chess online
Схема
Статистика


Най-нов шахматист:
Neorktooky

Вход

Запомни ме

Регистрация

Анкета
За или против БФШ
Да
Не
Все ми е едно.
Които и да са, пак ще са крадци.

Случайна снимка

шах

Днес е 23 Ноември

Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
1 2 3 4 5
6 7 8 9 10 11 12
13 14 15 16 17 18 19
20 21 22 23 24 25 26
27 28 29 30

Приятели

кореспондентен шах шах книга
The biggest chess database
Партньори

BgBets

Efbet

Expert carpet cleaeners provider in SW4 Clapham

bet365 регистрация

Печат на Флаери - Flyer.BG

Efbet

Футболни прогнози

Информация и линк към Bet365 - http://smartarena.net/bet365



Стоки Nike

Как да вляза в bet365? Научи на http://internetzalozi.com/bet365/

ผลิตภัณฑ์รักษาสิว

อาหารเสริมผู้ชาย

именни дни Почивка
chess24.com your playground

Александър Алехин       

"Комбинация - душа шахматной игры!"

 

    Александър Александрович Алехин наричали гений на шахматните комбинации. Комбинационното му виждане се основавало на здрави позиционни фундаменти и енергична стратегия. Затова може да се счита за родоначалник на универсалния стил на игра, както и основоположник на руската и съветска шахматна школа. Каспаров: "Съгласно моята теория, шахматната игра се състои от 3 компонента - материал (пешка в повече, фигура в повече), време (печалба на темпове, скорост на движение на проходна пешка, щурм срещу царската крепост), качество на позицията (стратегически фактор - пешъчна структура, силни и слаби полета, активни и пасивни фигури, 2 офицера, слаб цар). Качеството на позицията няма цифрова оценка, въпрос на интуиция е. Правилният отчет на този фактор е белег, принадлежащ на силните майстори, а правилният отчет на 3-те фактора - признак за висш политаж. Тук се изискват интуиция, опит, талант от Бога. Алехин бил първият, който интуитивно съчетавал тези 3 фактора. Ярко демонстрирал, че материалът е само един вид превес. Създавал определен тип позиции и жертвал 1-2 пешки, дори фигури. За майсторите от следващото поколение: Ботвиник, Керес това станало стандартен прийом. "

    Родил се в на 31 октомври 1892г. в Москва, в семейство на губернски управител. Бил 3-то дете в семейството. Научава шахматната игра на 7-годишна възраст от по-големия си брат Алексей. Голямо влияние за развитието му като шахматист оказват приятелите на баща му - руските майстори Ненарков, Блуменфелд и Дуз-Хотимирски, последният от които дори му дава платени уроци. На границата между 19 и 20в. Москва е най-крупният шахматен център в Русия след Санкт Петербург. Тук през 1896-1897г. се провежда мачът-реванш за титлата между Ласкер и Щайниц, през 1899г, 1900/1901г. - 1-и и 2-и Всерускийски турнир с победител Чигорин. Тук през 1902г. Пилсбъри изнася рекордния за времето си сеанс на 22 дъски (+17 -1 =4), от който силно се впечатлил 9-годишният Алехин. Негови кумири било Морфи, Андерсен, Лабурдоне и, разбира се, сънародникът му Чигорин.

    В лятото на 1908г. участва в 16-ия Германски конгрес в Дюселдорф, където дели 4-5 място в страничния турнир с +8 -3 =2. Печели мач с Барделебен (4,5:0,5) и завършва наравно с Фарни (1,5:1,5). По същото време в Дюселдорф стартира мачът за световната титла между Ласкер и Тараш. Алехин имал възможността да наблюдава 4 от партиите между корифеите и останал впечатлен от мощта на Ласкеровия интелект. Когато печели Всерускийския турнир с 13/16т., на 1т. пред Ротлеви, много виждат в него достоен заместник на вече починалия Чигорин. През 1910г. завършва гимназия и се отправя към Хамбург на 17-ия Германски конгрес, където дели 7-8 място. През 1911г. в Карлсбад завършва едва 8-и, но наблюдавайки партията му с Видмар, Шлехтер възкликва: "Той е бъдещият световен шампион!" Същата година се мести в Санкт Петербург, където постъпва в Императорското правно училище. Започва шахматен отдел в списание "Нива" и вестник "Новото време". През 1912г. печели стокхолмския шампионат на северните страни, а по-късно същата година във Вилньов дели 6-7-о място на Всерусийския турнир при участие на силни шахматисти като Рубинщайн, Нимцович, Бернщайн. В началото на 1913г. печели гамбитен мач срещу Левитски (+7 -3), а лятото се класира първи на турнира в Швенинген с 11,5/13т., на половин точка пред Яновски.

    Съдбоносен за него е Всерусийският турнир 1913/1914г. Дели 1-2 място с Нимцович и след реми в допълнителния мач помежду им и двамата се класират за заветния "турнир на претендентите". Лятото на 1914г. на турнира в Манхайм Алехин пристигнал 2ч. до стартирането на 1-я кръг. На въпроса на Пьотр Романовски защо така дълго държал съдийския комитет в неведение Алехин отвърнал: "Бях готов да играя само в случай на неучастие на Капабланка. До няколко години ще спорим с него в мач за световната титла, а евентуална загуба сега би повлияла на общественото мнение." Романовски се учудил, понеже Ласкер бил настоящият световен шампион, но Алехин пояснил, че до няколко години ще бъде Капабланка. Самият Ласкер бил почетен гост за тържественото откриване на турнира. Тараш вдигнал тост "Gens una sumus!" Александър Александрович повел с 9,5/11т., следван от Видмар, Шпилман, Брейер, Маршал, Рети, но в разгара на турнира започнала Първата световна война и турнирът бил прекратен. Организаторите раздали наградния фонд според временното класиране. Участта на славяните, участвали в турнира, била трагична - Алехин, Боголюбов, Рабинович, Богатирчук, Вайнщайн и Сабуров били арестували за дълго време. Това повлиява на всички тях по различен начин. Боголюбов се жени и се отдалечава от шаха, Алехин отива в Швейцария, оттам в Генуа - шахматния център на руските бежанци. След това през Гибралтар, Лондон, Стокхолм и Петербург, вече преименуван на Петроград, се завръща в Москва.

    Военните години били тежки за него. Баща му починал като германски военнопленник. Той самият работил като сътрудник на Червения Кръст, помагал за спасяването на ранените под артилерийския огън, но получил тежка контузия и близо месец лежал неподвижно в болница в Търнопол. Спасение били блинд сеансите, които изнасял на често посещаващите го местни шахматисти. Връщайки се обратно в Москва, бил награден с ордена на св. Станислав и 2 медала св. Георги за фронтови заслуги. След Октомврийската революция 1917г. положението на Алехин с неговия дворянски произход станало повече от тревожно. През лятото на 1918г. печели нелош 3-кръгов турнир с 4,5/6т., следван от Ненарков и Рабинович. През есента на 1918г. се мести в Киев, след това в Одеса, където гражданската война била в разгара си. Имало масови арести и разстрели. И той бил арестуван, дори бил осъден на смърт, но оставали 2 часа до разстрела Вилнер го освободил. Лятото на 1919г. се връща в Москва. Решава да остави шаха и постъпва в школа по кинематография. За щастие, нищо не излиза и я напуска. Отива в Харков, където живее по-големият му брат Алексей. Започва работа във военно-санитарно управление, но скоро преболедува петнист тиф и на 20 май 1920г. се връща обратно в Москва. Дипломиран юрист, най-накрая намира работа по специалността си като следовател в Централната разузнавателна служба към главното управление на милицията - организация, помагаща на хората да намират изгубените си близки по време на войната.

    През октомври 1920г. участва в последния си турнир в Русия - Шампионата на Съветска Русия. Също както в Манхайм, повежда с 12/15т. и без загуба, следван от Романовски, Левенфиш, Рабинович, но поради тежки условия - глад, студ и оскъдни средства турнирът бил прекратен. През 1921г. отново е повикан на дело в Одеса, но този път обвиненията в антисъветска дейност срещу него били снети. При такива немислими условия прогресът му в шаха бил под въпрос. Трябвало да играе международни турнири, но властите му отказвали паспорт (ситуация, сходна с тази на Корчной през 70-те). Владеел прекрасно френски и немски, затова кандидатствал в компартията като преводач. Есента на 1920г. се запознава с 41-годишната швейцарка Ана-Лиза Рюег и на 5 март 1921г., в началния ден на мача Ласкер-Капабланка, сключват брак. Ана-Лиза чакала вече дете и искала да го роди в родната си Швейцария. Успяла да си уреди прием при самия Ленин, по друга версия при Радек, който възкликва: "Пустият Алехин е контрареволюционер, а в шахмата е гений. Този свой дар може да прояви единствено отвъд пределите на Русия." Така на 29 април, когато в Русия пристига известието за победата на Капабланка над Ласкер, Александър Александрович получава разрешение да емигрира. Младоженците се отправят през Латвия в Берлин, но скоро се разделят. Ана-Лиза се връща в родината си, за да роди сина си. Алехин често го навещава, а след смъртта на вече бившата си жена през 1934г. го изпраща в добър пансион под опеката на швейцарския шахматист Велми.

    През 1921г. завършва наравно мач с Тейхман (+2 -2 =2), побеждава Земиш (+2). Издава първата си книга "Шахматният живот в Съветска Русия" на немски език. Печели 3 поредни турнира без загуба: 2-кръговия турнир в Триберг със 7/8т., следван от Боголюбов, турнира в Будапеща с 8,5/11т., където участвали също Еве и Боголюбов и този в Хага, който се оказал особено значим - победил в личната среща основния претендент за световната корона Рубинщайн и го оставил на 1,5т. зад себе си. Веднага след това отправил предложение към Капабланка. По-късно признал, че не се чувствал достатъчно подготвен за мач с кубинеца и главната му цел била да закрепи своята кандидатура за в бъдеще. През 1922г. завършва 2-и на турнирите в Пещяни и Лондон. В Карлсбад 1923г. дели 1-3 място с Боголюбов и Мароци, но се счита за морален победител, тъй като преодолява в личните срещи и единия, и другия. Там на въпрос на журналист излага своето кредо: "В шахмата не играя, а се боря. Затова охотно съчетавам тактическото със стратегическото, фантастичното с научното, комбинационното с позиционното. При това се стремя действията ми да отговарят на изискванията на позицията." Под това кредо, навярно, би се подписал и Чигорин. В Ню Йорк 1924г. завършва 3-и след Ласкер и Капабланка, но след партията си с Капабланка коментира, че е забелязъл у него момент на слабост - при упорита съпротива нараства неувереността у него. По-късно използва именно този психологически фактор в мача за световната титла помежду им. На 1 февруари 1925г. изнася сеанс на рекорден брой дъски - 28 с краен резултат +22 -3 =3. В Париж с.г. е първи на 2-кръгов турнир с 6,5/8т., с 2т. аванс пред Тартаковер. В Баден-Баден е отново първи с 16/20т., на 1,5т. пред Рубинщайн при много силен състав: Земиш, Боголюбов, Маршал, Тартаковер, Рабинович, Грюнфелд, Нимцович. Тараш коментира: "В нито една партия Алехин не получи дори по-лоша позиция. Победата му в този изключително силен турнир е една от най-блестящите и доказва, че има пълни основания да се бори за световната корона.", а на Тартаковер принадлежат думите: "У Капабанка е титлата, у Ласкер - резултатите, но у Алехин - стилът на настоящия световен шампион!"

    През 1925г. не го канят на турнира в Москва, но това от своя страна му помага да защити успешно дисертация в Сорбоната, с което става доктор по право. През 1926г. печели турнирите в Хастингс, Скарборо и Бирмингам. Класира се 2-и в Зимеринг (след Шпилман) и Дрезден (след Нимцович). Но главно е потресаващо успешното му турне в Южна Америка, което става повод за аржентинското правителство да обезпечи бъдещия му мач с Капабланка, съгласно Лондонското споразумение. Алехин отново отправя покана към световния шампион и този път той приема. Зимата на 1926г. удържа трудна победа в мач с Еве (+3 -2 =5), в Ню Йорк 1927г. остава 2-и след Капабланка на 2,5т. разстояние, а 2 месеца до мача печели турнира в Кечкемет с 12/16т. без загуба.

    Мачът между корифеите се провежда през 1927г. в Буенос Айрес. Бил безлимитен, до 6 победи. Резултатът между двамата до момента бил +3 =7 в полза на шампиона и всички критици предвещавали лека победа. 34-те партии, изиграни в 73 дни били много интересни, макар и не толкова разнообразни в дебюта. 32 от тях започвали с дамски гамбит. След 12-тата резултатът бил 3:2 в полза на Алехин. По улиците на аржентинската столица дори се носил анекдот: "Ням човек - върл привърженик на Капабланка чул резултата от 12-тата партия на мача и възкликнал: "не може да бъде", след което отново загубил дар слово." Руснакът превъзхождал съперника си в оценката си на сложни динамични позиции, докато в по-затворени и по-трудно определими, с взаимни слабости - интуицията на Капабланка била водеща. Алехин мислил по-нестандартно, тънко следил и за съотношението на слабостите, и за това кои фигури трябва да размени и кои да съхрани. Това била сериозна стъпка в развитието на шахматната мисъл и кубинецът се оказал недостатъчно подготвен за нея. Последната партия Капабланка отлага за доиграване на следващия ден - 29 ноември, но изпраща писмо на противника си по куриер, написано на френски: "Скъпи г-н Алехин! Предавам се в партията. По такъв начин Вие сте световен шампион. Приемете моите поздравления и най-добри пожелания... Искрено Ваш Х. Р. Капабланка ". По-късно все пак отишъл в шахматния клуб и поздравил лично опонента си: подали си ръце, прегърнали се под гръмките аплодисменти на публиката, но да присъства и на прощалния банкет на 8 декември за Капабланка било непосилно. Причините за тази победа на Алехин били прекалената самоувереност на кубинеца и слабата подготовка като следствие, навикът да се побеждава "малокръвно", без напрежение и без дълъг разчет в опасни варианти, но най-важно от всичко се оказало решаващото подценяване на психологичния фактор в борбата. В началото на 1928г. новият световен шампион се връща в Париж, триумфирайки в "Пале-Роял", "Ротонда", кафене "Режанс" и разбира се в Руския клуб - културно средище на руските емигранти. В негова чест бил устроен пищен прием, а на сутринта парижките хроники цитирали неговия тост: "Както се разсея митът за непобедимостта на болшевиките, така се разсея и митът за непобедимостта на Капабланка!"

    На 5 август 1928г. Боголюбов е утвърден за шампион на ФИДЕ, след като през май печели мача с Еве, с което става официален претендент за короната. Печели турнира в Бад-Кисинген и изпреварва Капабланка, въпреки поражението му в личната среща. Веднага след турнира отправя предложение към Алехин и той приема. Мачът между двамата се провежда през ноември 1929г.  Боголюбов е украинец, великолепен практик, добре зпаознат с дебютните тънкости. За него Алехин казва: "Агресивен и предприемчив, често намира чудо там, където трябват знания. Основната му цел по време на шахматна партия е да изпита удовлетворение от борбата. Тук моето разбиране е противоположно. Считам необходими за успеха 3 фактора: 1)осъзнаване на своите собствени силни и слаби страни; 2)осъзнаване на същите у противника; 3)по-висока цел от минутно удовлетворение. Тази цел виждам в научните и художествени достижения, които нареждат шахматната игра редом до редица други изкуства." До резултат 5:3 в полза на Алехин играят във Висбаден. След това по регламент имат 2-дневна почивка, която Алехин използва, за да присъства на 6-ия конгрес на ФИДЕ във Венеция като представител на Франция, и продължават в Хайделберг. Мачът завършва при резултат +11 -5 =9 и Алехин запазва короната си.

    През октомври Капабланка изпраща на Алехин предложение за мач-реванш и веднага щом се прибира, на 28 ноември 1929г. Алехин изпраща потвърждение, че я е получил и определя 15 октомври - 15 декември 1930г. за период, в който да се проведе мача. На 3 декември 1929г. кубинецът мълниеносно отвръща, че ще направи всичко възможно да осигури необходимите финансови условия. Само че икономическата криза в Америка, следствие от краха на Уолстрийт 1929г. отлагат така чакания мач-реванш за 15 февруари 1931г., по-късно за зимата на 1931г... отношенията между двамата се обтягат и мачът така и не се състои.

    През юли 1930г. на олимпиадата в Хамбург световният шампион постига 9/9т. на първа дъска. Към началото на с.г. рейтинговата листа е: 1)Алехин - 870т.; 2)Капабланка - 809т.; 3)Ласкер - 729т.; 4)Нимцович - 686т.; 5)Боголюбов - 651т.; 6)Шпилман - 424т.; 7)Рубинщайн - 385т.; 8)Видмар - 378т.; 9)Еве - 370т.; 10)Тартаковер - 297т. Капабланка и Нимцович нямали средства , Ласкер вече почти не играел, Рубинщайн завърщил кариерата си, а Еве не бил достатъчно израстнал. Така единствен реален претендент се оказал отново Боголюбов. Двамата със световния шампион се съгласили на мач от 30 партии, който Алехин спечелил сравнително лесно +8 -3 =15. Но някои от собствените му победи му изиграли лоша шега - благодарение на тях се уверил в голямото си превъзходство и пълна безнаказаност. Именно това обръща съвсем скоро мача с Еве и му коства титлата. Жалко е, че светът така и не видя мача-реванш Алехин - Капабланка. Боголюбов несъмнено бе много по-удобен противник за шампиона. Така както Маршал и Яновски - за Ласкер, Ларсен - за Спаски и Фишер, Корчной - за Карпов и Широв - за Каспаров.

    Алехин е най-големият литературо-аналитик за времето си. Сборниците му с турнирни партии от Ню Йорк (1924г., 1927г), Нотингам (1936г.) и книгите му "Моите най-добри партии" и "По пътя към най-високите шахматни постижения" стават класически произведения на коментаторското майсторство. От кореспонденцията му с "Ню-Йорк таймс" по време на турнира в Карлсбад става ясно, че дели шахматистите на 2 вида: неоромантици (хипермодернисти) - Боголюбов, Нимцович, Тартаковер, Земиш, Рети и реформисти - Капабланка, Еве, Мароци, Видмар.

    Печели турнира в Сан Ремо 1930г. с 14/15т. и без загуба. В Блед 1931г. постига рекорден аванс от 5,5т. пред следващия го Боголюбов и 6,5т. пред 3-ия Нимцович, когото разгромява и в двете лични срещи. Нимцович намерил обяснение за фантастичните успехи на шампиона: "Алехин хипнотизира всички ни!" Така говорели и 30г. назад за Ласкер, така говорели и 30г. по-късно за Михаил Тал, също след успех в Блед. Тартаковер: "Творчеството на Алехин поразява не толкова с гениалността или обмислеността си, колкото със съчетанието между двете. Той е универсален играч и като такъв няма равен. Докато Морфи се стреми към атака на царя, Щайниц - към методичност, Ласкер - към еластичност, Капабланка - към логичност на борбата, то Алехин, в отличие от всички останали шампиони, се стреми към борбата като такава." Печели турнирите в Лондон 1932г., Париж 1933г. Представя се най-добре на 1 дъска на олимпиадата във Фолкстон 1933г. и подобрява своя собствен рекорд, изнасяйки сеанс на 32 дъски в Чикаго 1933г. +19 -4 =9. Остава 2-и в Хастингс 1934г., на половин точка след 25-годишния Флор, който месец преди това завършва наравно (6:6) в мач с 22-годишния шампион на СССР. Жени се за 58-годишната американка Грейс Висхар. В Париж шеговито говорели, че се жени за вдовицата на Филидор. Печели турнира в Цюрих 1934г. с 13/15т., следван от Флор, Еве, Боголюбов, Ласкер, Бернщайн и Нимцович. Както за Каспаров числото 13 било фатално, така за Алехин - 2 пъти по 13 - 26 се оказало съдбоносно. На 26 март се венчава за Грейс Висхар, 2-ят мач с Боголюбов е от 26 партии, а паметната победа над Ласкер в Цюрих е за 26 хода.

    През 1935г. играе в Холандия мач за световната титла с Макс Еве. След 9-тата партия водел с 5:2 (без отчет на ремитата), след 19-тата - със 7:5. В разгара на мача не се съмнявал в своята победа. Дори се подготвял за триумфално завръщане в родната си страна за 3-ия международен московски турнир 1936г. Само че загубил изненадващо мача с -9 +8 =13, а Русия никога до края на дните си не видял отново. На тръгване заявил: "Нищо страшно не се е случило. Може да се счита, че съм отложил титлата си с 2г." През 1936г. участва в серия от турнири: Бад-Наухайм, където дели 1-2 място с Керес, Дрезден, където е шампион, Нотингам, където губи от Капабланка и от 24-годишния шампион на САЩ Решевски и прави трудно реми с Ботвиник, съответно завършва 6-и. В Амстердам остава на половин точка след Еве, печели Хастингс. През 1937г. показва слаби резултати на турнирите в Бад-Наухайм, Маргит и Кемери, като губи и на трите от световния шампион. Мачът-реванш за световната титла е определен за октомври - декември 1937г. В Холандия прогнозират успех за Макс Еве, имайки предвид последните резултати между двамата, самият Еве бил сигурен в победата си. Стартирал, повеждайки в резултата, но неудържимата психологическа агресивност на Алехин взела връх. Демонстрирал изобретателността, която загубил в края на първия мач, играл акуратно, свеждайки до минимум риска, търсел усложнения, но не на всяка цена, жертвал, но с мярка, поддържал напрежението, не давал на съперника си явни позиционни плюсове. Мачът обиколил цялата страна - Хага, Ротердам, Харлем, Лейден, Гронинген, Амстердам. След 23-тата партия при резултат +8 -4 =11 Еве, по собствени признания, мислено се примирил с поражението. "Напрежението в борбата стана непосилно за мен." и следващите 2 партии Александър Александрович спечелил, с което си върнал заслужено титлата. Коментарът на холандеца е: "Резултатът от мача-реванш дава изчерпателно ясен отговор: Алехин не е просто много силен шахматист, а е най-силният в света... Игра изумително и не ме е срам, че загубих от такъв противник... Игра великолепно във всички фази на играта, но най-много от всичко буди у мен възхищение майсторството му в доиграване на отложените партии."

    През май 1938г. се договаря с Флор да играят мач за световната титла през есента на 1939г. в Чехословакия. Наградния фонд гарантирал известният обувен фабрикант Батя, но през септември 1938г. Хитлер откъсва в своя полза част от страната, малко по-късно я завзема цялата и мачът се отлага. През септември 1938г. в Холандия се провежда АВРО-турнир, но Алехин се класира едва 4-6 - след Керес и Файн, като губи 2 пъти от Файн и веднъж от Ботвиник. След турнира се провело съвещание на участниците. Обсъдили въпроса за създаването на клуб на 8-те най-силни, който да уточни условията по провеждането на мачовете за световната титла. Алехин бил съгласен на награден фонд от 10000$, като единствено Капабланка трябвало да осигури 18000$, понеже това е условието, при което са играли през 1927г. В ранната есен на 1939г. двата гиганта спорят за първото място на 1 дъска на олимпиадата в Буенос Айрес. За партията с Капабланка Алехин пристига в залата за игра 30мин. по-рано и се разхожда съсредоточено по сцената, концентрирайки се върху предстоящата партия с така нелюбимия си съперник. В резултат го разгромява за 20 хода. В разгара на турнира, обаче, както четвърт век назад в Манхайм, започнала Втората световна война. Алехин и Тартаковер призовали към бойкотиране на немския отбор в знак на протест срещу нахлуването на нацистите в Полша. Французи, поляци и присъединилите се към тях палестинци отказали да играят срещу германия и им присъдили служебно развенство (2:2).

    Алехин се върнал в Париж, постъпил в парижката армия като преводач, но в лятото на 1940г., след капитулацията на Франция, съпругата му останала на териториите, окупирани от нацистите. За да спаси Грейс - американска еврейка, шампионът приел условията на германците - започнал да играе в съревнованията на Шахматния Съюз на Велика Германия. През военните години участва в 16 турнира - 9 печели, а на 4 дели 1 място. През 1942г. по лекарски предписания жена му трябвало да се премести в Прага. Самият Алехин през зимата на с.г. едва на умира от скарлатина - по ирония на съдбата - болестта, убила приятеля му Рети през 1929г. Едва възстановил се, в началото на 1943г. печели турнира в Прага без поражение с 17/19т., следван от Керес с 14,5/19т. при равенство помежду им. В Залцбург с.г. дели 1-2 място отново с Керес и за първи път шампионът предлага мач за световната титла и то не веднъж. Само че естонецът отклонил всичките му предложения, за да не се компроментира. През есента на 1943г. по приглашение на Испанската федерация заминава за Мадрид. Всякакви по-нататъшни опити да доведе Грейс в Испания или да се върне в Париж били безуспешни. В есента на 1945г. се премества в Есториал, Португалия, благодарение на своя приятел Люпи. Отчаян и алкохолизиран, с хипертония и множество други болежки, без каквито и да било контакти с жена си, в бедност и нищета, 4-ият световен шампион прекарва остатъка от дните си. Получава приглашение от Великобританската шахматна федерация за участие на турнирите в Лондон и Хастингс, но при бойкот на Американската федерация приглашението е анулирано. В резултат, Алехин получава сърдечен пристъп. През март 1946г. Ботвиник получава разрешение от Кремъл да играе мач за световната титла с "врага на народа" и отправя предложение към Алехин. От радост той получава втори сърдечен пристъп. На 24 март, обаче, на 53-годишна възраст, най-ненадейно Алехин починал, неподвижно стоейки в креслото си зад шахматната дъска. Смъртта му останала неясна и мистериозна. Според сина му, московската ръка го е застигнала, а по официални данни починал от къс месо, попаднал в дихателните му пътища. Погребали го в Есториал, а 10г. по-късно вярната му Грейс пренесла праха му в Париж, където бил тържествено погребан на гробище в Монпарнас. Надписът върху установения му там паметник гласи "Александър Алехин - шахматен гений на Русия и Франция"

  • Ласкер: "Алехин е влюбен в комбинацията. Всичко стратегическо е по-скоро подготовка за него, необходимо зло."

  • Спаски: "За най-велик шахматист считам Александър Алехин. Възможно е да е поради това, че както за мен, така и за много други, той остава загадка."

  • Тал: "Алехин поразява с изключителния си комбинационен талант и беззаветна любов към шаха."


<< Предишна Следваща >>

Designed and Created by Tihomir Janev & Kalin © Българска шах мрежа. Не носим отговорност за публикациите на потребителите! лаптопи

шах хостинг - Страницата се зареди за 0.326 секунди. Потребители online: