Начална страница Новини Турнири Профили Партии Връзки Chess online
������ �����
Схема
Статистика


Най-нов шахматист:
Dlanor

Вход

Запомни ме

Регистрация

Анкета
За или против БФШ
Да
Не
Все ми е едно.
Които и да са, пак ще са крадци.

Случайна снимка

шах

Днес е 19 Март

Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
1 2 3 4
5 6 7 8 9 10 11
12 13 14 15 16 17 18
19 20 21 22 23 24 25
26 27 28 29 30 31

Приятели

кореспондентен шах шах книга
The biggest chess database
Партньори

Expert carpet cleaeners provider in SW4 Clapham

Efbet

Футболни прогнози

Информация и линк към Bet365 - http://smartarena.net/bet365

футболни прогнози fbet.info

dominoqq daftar qq online agenqq

windsurfing



Как да вляза в bet365? Научи на http://internetzalozi.com/bet365/

ผลิตภัณฑ์รักษาสิว

อาหารเสริมผู้ชาย

For more empyrlocal consult the experts at http://empyrlocal.com

Дамско бельо

оригинални маратонки

секс шоп

именни дни Почивка
chess24.com your playground
Хосе Раул Капабланка

"Если вы думаете, что ваш ход хорош - делайте его. Опыт - лучший учитель."

 

    Хосе Раул Капабланка е роден на 19 ноември 1888г. в кубинската столица Хавана. Бил е надарен с изключителна шахматна гениалност, много историци го наричат "Моцарт" на древната игра. Свиделство за безграничния му талант е фактът, че не работил над шахмата, не се интересувал и от теория, а се усъвършенствал чрез практика. Не бил побеждаван с години, остава един от най-непробиваемите шахматисти на всички времена. Притежавал рядката способност мигновено да вниква в позицията и интуитивно да улавя нейните характерни признаци. Стилът му е един от най-чистите и кристално ясни в цялата шахматна история, поразяващ със своята логика. Велик позиционен играч, природно-интуитивен наследник на школата на Щайниц. За него Ласкер казва: "Ако Чигорин и Андерсен искали съвсем случайни положения, то Капабланка се ръководел от логичността на здравите, устойчиви позиции; ценил само това, под което имало почва: трайността на позицията, натиска на слабия пункт, не се доверявал на случайности, дори те да са типов мат; откривал и провеждал тънки и непредвидими комбинации в нужния момент." В противоположност на своя предшественик обаче Капабланка недооценил ролята на психологическия фактор в шахматната борба. Играел против фигурите, не против противника. "Независимо дали разглеждаш шаха като наука, изкуство или спорт, все едно, психологията няма никакво отношение към него." (Капа) Именно тази недооценка и лекотата, с която побеждавал и най-силните шахматисти на това време, му изиграли лоша шега, нямал стимул да работи над шаха и това, в крайна сметка, му струвало титлата. Бил световен шампион всичко 6 години, а с природните си дадености би могъл много повече.

    Запознава се с шаха на ненавършени 5 години, наблюдавайки играта на баща си. Той веднага го отвежда в местния хавански клуб, където през 1860г. 2 пъти изнесъл сеанс Морфи, а по-късно играли мач за световната титла Чигорин и Щайниц. Ненапразно първият световен шампион нарича този клуб "шахматния Елдорадо". Страстта на Капабланка към шахмата разпалват, по негови думи, 2 събития: именно историческият мач между Щайниц и Чигорин (1892г.) и блинд сеансът на Пилсбъри (1899г.). "Играта на Пилсбъри буквално ме наелектризира. Със съгласието на моите родители започнах редовно да посещавам местния хавански клуб и не минаха и 3 месеца, когато достигнах първа категория." На 13 години вече превъзхождал всички кубински майстори в и в края на 1901г. спечелил мач срещу шампиона на страната Корсо (+4 -3 =6). През 1904г. отива в Ню Йорк да изучава английски език и да се готви за постъпване в Колумбийския университет. Започва да посещава Манхатънския шахматен клуб. През 1906г. печели силен блицтурнир по нокаут системата, в който участва самият Ласкер. Скоро постъпва в университета, но след 2г. се отказва, заради шаха. В началото на 1909г. тръгва на турне из Америка. Изнася 31 сеанса - 602 партии, резултатът от които е +571 -13 =18. Успехите му предизвикали интерес към мач с 31-годишния Маршал и мачът се състоял от април до юни 1909г., до 8 победи. Маршал бил сигурен в успеха си, докато Лаксер не само знаел, че младият кубинец ще победи, но и предвиждал скорошен мач с него за световната титла. Капабланка доказал разликата в класите като спечелил мача с +8 -1 =14. В Америка го нарекли "кубинския Морфи", а в Куба го посрещнали като национален герой.

    Международният му дебют бил повече от впечатляващ. През 1911г. в курортното испанско градче Сан Себастиян се състоял турнир, събрал всички звезди на това време без Ласкер и все още младия Алехин - Рубинщайн, Шлехтер, Тараш, Яновски и др. В едно от кафенетата Капа става свидетел на разговор между Нимцович и Бернщайн. Не познавайки младия кубинец, те изразяват възмущението си от факта, че в турнира, редом с тях, ще играе толкова млад и неопитен състезател. Думите на Капабланка след турнира са: "Благодарен съм на случайността, че ме срещна с Бернщайн още в първия кръг и спечелих срещу него такава партия, която бе наградена с Ротшилдовия приз за красота." Аналогичен е случаят с 16-годишния Каспаров, все още без международно звание в Баня Лука 1979г. и ГМ Вукич. Капаблнака губи в личната среща от главния претендент за короната Рубинщайн, но печели еднолично турнира, а Рубинщайн дели 2-3 място без поражение с Видмар. Интересен е ответът на кубинеца към Нимцович. Наблюдавайки блицпартия между него и Бернщайн, Капабланка не удържа критика си. Нимцович се обижда и отговаря, че "недоказалите се играчи трябва да държат устата си затворена в присъствието на по-добри играчи". Капа го предизвиква на мач от няколко блицпартии, при което зрителите започват да залагат, но младият шампион побеждавал "смешно леко". Много скоро станало ясно, че в блицпартии Капабланка нямал равен в света. Алехин: "Никога преди, а и в последствие не съм видял и дори не мога да си представя такава поразителна чистота на шахматната мисъл, каквато притежава Капабланка през 1913-1914г. Даваше предимство от 1:5мин. на петербургските майстори и ги побеждаваше."

    След успеха в Сан Себастиян, към края на 1911г. Капабланка отправил официално предложение на Ласкер при осигурен награден фонд от 10 000$. Ласкер отговорил, че е съгласен на този мач, но при условие да се играе до 6 победи, без да се отчитат ремитата в лимит от 30 партии, при контрола 1ч./12хода, не повече от 5 часа дневно, с почивка на 2:30ч., а необходимата разлика за победа на претендента да бъде 2 партии. Капабланка гневно отвърнал, че шампионът трябва да защити титлата си при условията, при които я е спечелил (безлимитен мач до 10 победи). Пункта с превес от 2т. мислел за несправедлив и заставил Ласкер да се извини. Така се отказал и преговорите стигнали задънена улица.

    През лятото на 1913г. постига 100%-ов резултат (13/13т.) на турнира в Ню Йорк, също както 20г. по-рано Ласкер. За него Шпилман казва: "Любимите му занимания са политика, дипломация, тенис. Елегантен, светски човек е, освободен от "елегантните" пороци - не пуши, не пие, поддържа строга хигиена. По нищо във външния му вид не личи, че е шахматист."

    През 1914г. участва в "турнира на претендентите" в Санкт Петербург. Преди това заявява, че според него "Рубинщайн е фаворит. Ласкер е ненадежден, тъй като се е отделил от шахмата, а себе си чувствам в слаба форма, затова бих бил доволен и на 2-о място." Победителят има право на мач с шампиона за световната титла, като при неявяване на Ласкер титлата директно му се присъжда. Регламентът бил несправедлив, тъй като 2-ят след шампиона не получава никакви права. Освен това, първите 5 от турнира играят допълнителен мач, отчитайки предишните точки, и именно този мач определя крайното класиране. В 5-цата на главния турнир Рубинщайн изобщо не попада. Класирането там е: 1.Капабланка 8/10т., 2-3.Ласкер и Тараш 6,5/10т., 4-5.Алехин и Маршал 6/10т, след което Ласкер коментира: "Стремителният Капабланка удържа серия от блестящи победи и сега стои пред всички. 8/10т. не е шега. Предоставя му се възможност да докаже умее ли да съхранява придобитото преимущество." В турнира на 5-те, обаче, Ласкер доказва превъзходството си и печели с 13,5/18т., на половин точка пред Капабланка. На заключителния банкет в чест на световния шампион кубинецът достойно поздравява Ласкер и му се извинява за рязкото писмо с повече от 2-годишна давност. В отговор Ласкер предложил тост за по-нататъшните успехи на Капабланка. Коментарът на младия претендент за представянето му в турнира е: "Моето незначително физическо състояние и великолепната форма на Ласкер в края на турнира свършиха своята работа, но във всеки случаи стана съвършено ясно, че ние дотолкова презъхождаме всички останали, че само мач между двамата може да реши кой играе по-добре. Надявам се, че такъв мач скоро ще се състои и колкото по-скоро, толкова по-добре, понеже аз искам да играя не със стар човек, а с шахматист в разцвета на силите си." Първата световна война, обаче, забавила развитието на този така дългоочакван мач. И все пак на 1 юли 1914г. в берлинското кафене "Керкау" изиграват блицмач от 10 партии по между си при контрола 5сек./ход. Мачът протича за около 45мин. и завършва при резултат 6,5/3,5т. в полза на Капабланка. Ласкер коментира: "Даже при такова жестоко ограничение на времето, Капабланка почти не допускаше груби грешки." Тогава двамата обсъждат и въпроса за създаване на международна шахматна организация.

    Докато очаква мача с Ласкер, Капабланка печели 3 нюйоркски турнира (1915г., 1916г., 1918г.). През пролетта на 1919г. печели мач с Бор Костич - 2-и от турнира в Ню Йорк 1918г., с когото дотогава има само ремита. При аванс от 5:0, Костич се предал. За 5г. укрепил легендата за своята непобедимост, добивайки впечатляващия резултат от +49 -1 =10 в сериозни партии.

    През 1920г. в Хага подписва договор с шампиона за мач за световното първенство. Ласкер искал мачът да се проведе в Холандия и САЩ, но поради финансови причини тази идея претърпяла крах. През лятото с.г. се отрича от титлата си в полза на Капабланка (според Каспаров това било някакъв психологически трик), но това само още повече разпалва интереса към мача. Така през 1921г. играли за короната при контрола на игра 2ч./30хода и лимит от 24 партии (регламент, понравил се по-късно на Ботвиник и съответно станал основен за 2-та половина на 20-и век). При резултат +4 =10 Ласкер получил подозрително главоболие и по съвет на лекаря прекратил мача, признавайки поражението си. Така Хосе Раул Капабланка станал 3-ят световен шампион по шах.

    След серията от ремита както както бившият, така и настоящият световен шампион мислели шахмата за изчерпан. Ласкер: "Шахматната игра се приближава към съвършенство.", Капабланка: "До 10-15г. добрият играч ще може да доведе до реми всяка партия." Кубинецът предложил увеличаване на шахматните полета до 100 и през 1929г. дори играл безконечно дълга партия с Мароци на 192 полета. Именно когато Ласкер и Капабланка мислели шаха за изчерпан, се появило ново учение - хипермодернизъм с основоположници: Арон Нимцович, Рети, Брейер и привърженици: Алехин, Боголюбов, Тартаковер, Грюнфелд. Това учение се оказало съществено важен етап в развитието на теорията.

    На турнира в Лондон 1922г. Капа доказва, че е най-силен в света като стартира с 6/6т. и печели убедително турнира с 13/15т., без загуба. Веднага след това, за първи път в историята, световният шампион предлага на водещите ГМ - участници в турнира да утвърдят и приемат правила за мача за световната титла. След детайлно обсъждане Капабланка, Алехин, Рубинщайн, Боголюбов, Рети, Мароци, Видмар и Тартаковер подписали т. нар. Лондонско споразумение с основни пунктове:

  • безлимитен мач до 6 победи, без да се отчитат ремитата;

  • контрола на игра - 2,5ч./40хода, без почивка и до 5ч. дневно;

  • шампионът е длъжен да защити титлата си до 1г. от датата на предизвикването му при осигурен награден фонд, не по-малък от 10 000$;

  • шампионът получава 20% хонорар, победителят - 48%, а победеният - 32%;

  • деня и часа на откриване на мача избира настоящият крал на шахмата;

  • същият има право да отложи мача с до 40 дни, поради заболяване, но при повторно неявяване губи титлата си;

  • новият шампион е длъжен да защитава титлата си при същите условия, при които я е спечелил.

    В Ню Йорк 1924г. Капабланка остава 2-и след Ласкер, но побеждавайки го  личната среща и пред Тараш и Маршал, точно както 10г. назад в Петербург. На 1-ия московски международен турнир остава 3-и след Боголюбов (когото също побеждава в личната среща) и Ласкер. В почивния ден на турнира изнася сеанс и губи от 14-годишния Ботвиник. В Ню Йорк 1927г. се организира 4-кръгов мач-турнир на 6-те най-силни в света. Организаторите канят Боголюбов, но той отвръща: "Защо вместо този посредствен турнир не устроите мач Боголюбов - Капабланка!" Разбира се, бива заменен с Шпилман. Първоначално било предвидено 1-ият призьор или 2-ият, в случай, че шампионът спечели турнира, да има право на мач за световната титла, само че Алехин и Капа вече се били уговорили, така че този регламент отпаднал, но така или иначе кубинецът спечелил турнира с 14/20т., а след него на 2,5т. се озовал Алехин.

    Мачът между двамата бил определен за Буенос Айрес 1927г. След него Алехин коментира: "Щателно се подготвях за предстоящия мач и все таки не можех да си представя как ще спечеля 6 партии срещу Капабланка. Ако трябва да бъда искрен, често си представях как той ги печели." Резултатът преди мача бил +3 =7 в полза на шампиона и всички критици предвещавали лека победа. Само че от 34-те партии, изиграни в 73 дни (дебютите на 32 от тях били дамски гамбит и все пак мачът бил много интересен във всяка своя фаза), резултатът бил -6 +3 =25 в полза на Алехин. Причините за тази загуба били прекалената самоувереност на Капабланка и слабата подготовка като следствие, навикът да се побеждава "малокръвно", без напрежение и без дълъг разчет в опасни варианти, но най-важно от всичко се оказало решаващото подценяване на психологичния фактор в борбата.

    Още следващата година Капабланка изпраща писмо до президента на ФИДЕ Александър Рюеб с предложение да се отмени безлимитният пункт от Лондонското споразумение и да се промени на фиксиран мач от 16 партии, но не среща подкрепа. Печели редица турнири: Берлин 1928г., Барселона 1929г. Става 2-и на турнирите в: Бад-Кисинген 1928г. след Боголюбов с дежурна победа в личната среща, Карлсбад 1929г - след Нимцович, Хастингс 1930/1931г. - след Макс Еве. След Хастингс играе мач от 10 партии с Еве и го побеждава при резултат +2 =8. Когато през 1935г. Еве извоюва титлата от Алехин, Капабланка отново вижда шанс за връщане на короната. Печели турнира в Москва 1936г., дели 1-2-о място с Ботвиник на турнира на шампионите в Нотингам 1936г. пред Решевски, Файн, Еве, Алехин, Ласкер, Флор, Видмар, Боголюбов, Тартаковер. Но наред с успехите го съпътстват и разочарования. Представя се слабо на турнира в Зимеринг-Баден 1937г., а на АВРО турнира 1938г. става 7-и и за първи път в кариерата си не взима приз. Последните му успехи са олимпиадата в Буенос Айрес 1939г., където се представя най-силно на 1-а дъска с актив от +6 =5, и Маргит с.г., където дели 2-3-о място с Флор след Керес.

    На 7 март 1942г. в Манхатънския шахматен клуб, където година по-рано изнася сеанс Ласкер, внезапно започнал да губи съзнание. Веднага го отвели в болница, но се оказало, че има кръвоизлив в мозъка и още на другата сутрин починал. Хавана го погребала с подобаващи почести като национален герой. Трудовете, останали след него, са "Моята шахматна кариера" и "Основи на шахматната игра". За третия световен шампион Ласкер казва: "Познавам много шахматисти, но сред тях само един гений - Капабланка."


<< Предишна Следваща >>

Designed and Created by Tihomir Janev & Kalin © Българска шах мрежа. Не носим отговорност за публикациите на потребителите! лаптопи

шах хостинг - Страницата се зареди за 1.286 секунди. Потребители online: