"Самый сильный ход и есть самый красивый."

    Емануил Ласкер е широко образован шахматист, доктор по философия и математика, автор на множество научни работи и книги, в това число и на знаменитото ръководство "Учебник на шахматната игра" и дори на историко-философски драми. Неговата мъдрост, могъщ интелект, дълбока вяра в себе си и огромен природен дар му позволили близо 68г. да е неделима част от шахматната сцена. Редом с Тараш е пряк наследник на позиционната теория на Щайниц. Удивително дълбоко разбирал закона за шахматната борба. Когато не играел, се готвел, бил изследовател. До него не умеели да се подготвят конкретно, той пръв въвежда психологическия метод в шахмата. Нямал характерен вкус, нито стил, справял се еднакво силно и еднакво добре в защита и в атака, в спокойни позиции и в бурни усложнения, в мителшпил и в ендшпил. Главната цел на неговата подготовка било изучаването на стила на противника. Стараел се винаги да създава на шахматната дъска такава ситуация, в която съперникът му се чувствал неуверено. Бил велик психолог. И до днес е негов рекордът за най-дълъг престой на върха - 27 години носи короната.

    Ражда се на 24 декември 1868г. в бедно семейство в малкото градче Берлинхен, недалеч от тогавашната пруско-руска граница (дн. Берлинек, Полша)  На 12-годишна възраст показва удивителни способности по математика, затова го изпращат заедно с по-големия му брат Бертолд в гимназия в Берлин. Именно брат му го научил от малък на древната игра. До завършване на гимназия през 1888г. шахматът и математиката вървели ръка за ръка. След това постъпил в математическия факултет на берлинския университет. Средства за препитание печелят с брат му Бертолд в едно кафене, играейки шах за пари. Може би тогава се изградил у него навикът да играе всяка партия с пълно напрежение, сякаш е най-важната в живота му.

    Първия си турнир играе в кафене "Кайзерхоф" и завършва със 100%-ов резултат. По-късно спечелил и страничния турнир на 6-ия конгрес на Германския шахматен съюз в Бреслав 1889г. Главния го печели Тараш - бъдещият му противник, приятел и колега на брат му. Печелейки 1-ви приз и звание, получава и покана за международния турнир в Амстердам 1889г., където става 2-и след Берн. Връщайки се в Берлин, печели мач с Барделебен (+2 -1 =1) и разгромява Мизес (+5 =3) - 3-тият от Бреслав. През 1890г. отива в Англия. Там побеждава Бърд, Енглиш и редица други английски майстори. Година по-късно се преселва в Лондон, както 30 години назад - Щайниц и 20 - Цукерторт. През 1892г. разгромява в мачове Блекбърн (+6 =4) и Бърд (+5 =0). Осъзнавайки, че успехите му са недостатъчни за борба за световната титла, отправя покана към Тараш, но той отвръща, че ще играят, когато "младият човек" вземе 1-ви приз от крупен международен турнир. Пояснява отказа си така: "В света сега има няколко шахматисти, превъзхождащи по успехи английските победи на Ласкер и бих постъпил несправедливо спрямо тях. Ако Ласкер иска да изпита своята класа, не трябва да отказва участие в дрезденския турнир." Скорошни турнири не се очертавали, затова Ласкер се отправил към Америка в края на с.г. Победил Шовалиер (+6 -2 =2) и други американски и кубински майстори, а през есента на 1893г. заел 1-ви приз на турнира в Ню Йорк с 13/13т. Това вече било впечатляващо. Така още докато Чигорин и Тараш играели претендентски мач, амбициозният Ласкер не се поколебал да отправи покана към Щайниц за мач за световната титла. Шампионът както винаги приел. От 15 до 26 март 1894г. в Ню Йорк, Филаделфия и Монреал се състоял мачът между титаните. Играли до 10 победи, при контрола на игра 2ч./30 хода + 1ч./15 хода до края на партията. Хонорарът бил 2250$ за победителя и 750$ за победения. Шампионът, в случай на поражение, имал право на мач реванш. Началото на мача било интригуващо и кръвопролитно. След 6-тата партия резултатът бил равен 3:3. 7-та партия, обаче, се оказала решаваща. В нея Ласкер проявил онези свои качества, които му помогнали да задържи короната рекордно дълго. В трудни позиции съумявал да постави пред съперника си сложни за решение проблеми. Това било характерно чак за представителите на шахматния елит от втората половина на 20-и век (Тал, Широв). Изпреварил с много своето време. Вайнщайн пише: "Ако чисто шахматните поражения шампионът приемал мъжествено и се мобилизирал за следващите партии, то психологически загубата му повлияла силно. Рухнали всички системни свръзки в неговите отбранителни методи и правила. След това Щайниц проиграл още 4 партии подред." Съдбата на мача била предрешена и канадската част само установила крайния резултат (+10 -5 =4). Проигравайки последната 19-та партия, Щайниц с трудност се опрял на своя бастун, надигнал се от стола и възкликнал 3 пъти "ура" за новия "световен шахматен крал". Веднага след това се унесъл в игра на карти с приятели.

    Въпреки че Ласкер спечелил убедително мача, шахматният свят не го признал за настоящ световен шампион. Много обяснявали загубата на Щайниц с преклонната му възраст и нездравото му състояние. Междувременно Тараш спечелил вече 4-ти подред международен турнир в Лайпциг. За да се проясни ситуацията на шахматния Олимп, през 1895г. в Хастингс се състоял най-крупният турнир на 19в. Отзивите в пресата били: "дори само това, че измежду участниците е 4-звездието Ласкер-Щайниц-Тараш-Чигорин, му придава историческо значение". Но внезапно в борбата на корифеите се вместил никому неизвестният американец Хари Нелсън Пилсбъри (1872-1906), печелейки турнира. И така Хастингс не само не прояснил, но и още повече объркал ситуацията на шахматния Олимп. Ласкер не успял да докаже своето превъзходство, а при това възникнал и нов претендент. Коментарът на Тараш е: "Пилсбъри е гениален шахматист и неговата игра е пълна с дълбоки идеи. Но най-добре от всички, по мое мнение, игра знаменитият руски маестро Чигорин. 3-ят призьор Ласкер за пръв път доказа, че също е силен играч. Всички негови предишни успехи бяха прекомерно преувеличени." През 1895/1896г. в Санкт Петербург се провежда 1-то в историята състезание на елита, своеобразен прототип на мач-турнира на първенството на света през 1848г. 4-те най-силни от Хастингс (за съжаление Тараш отказал участие поради лекарската си практика) играли 6-кръгов мач-турнир. След първата половина на турнира Пилсбъри повежда на точка пред Ласкер с 6,5/9, побеждавайки го в 2 от личните срещи и ремизирайки третата. Втората част започнала с мач между двамата. Американецът потресаващо се самоматирал в абсолютно спечелена позиция в 1-та партия. Както пише Каспаров: "В този ден Каиса избра Ласкер и нейната жестока прищявка повлия на съдбата на двамата велики шахматисти." Пилсбъри бил така сломен, че претърпял още 5 поражения. Не заел дори 2-о място. Именно тогава се появили у него първите признаци на физическо и психическо разтройство. Поставили му диагноза: шок. Има данни, че по време на турнира се оплаквал от главоболие, безсъница и невроза, заради което отложили някои от партиите с няколко дни. Вдъхновеният шампион убедително спечелил турнира с 11,5/18т., на 2т. пред Щайниц. По-късно печели и мача с него в Москва 1895/1896г. с +10 =5 -2.

    Пилсбъри бил безспорно най-великият шахматен дар на Америка след Морфи, въпреки че жизнените им пътища били коренно различни. Докато Морфи бавно, спокойно и тихо погасил свещта на своя живот, Пилсбъри се стремил да я изгори и от двете страни. Алехин казва: "Вино, жени и не безвредни песни, а тежки пури" - ето това бе житейският му принцип. На него принадлежал световният рекорд до това време по брой дъски в сеанс в Москва 1902г. (+17 -1 =4), от който силно се впечатлил 9-годишният Алехин, а преди това, в Хавана, и 11-годишният Капабланка. През лятото на 1906г. Пилсбъри починал, ненавършил 34г. Общият резултат от срещите му с Ласкер е +5 -5 =4. Може само да съжаляваме, че така и не играха мач за световната титла - мач, за който толкова много се говореше на предела на вековете.

    След триумфалната 1896г. Ласкер станал не само формален, но и общопризнат световен шампион. Отличавал се с феноменална упоритост, тактическа ловкост, великолепна ендшпилна техника и остър психологически нюх. За него Шиферс казва: "Ласкер не притежава никакви слаби страни, а е способен сам да определи и да наблегне на слабите страни на противника." Не бил теоретик и се стараел преди всичко да получи игрова позиция на дъската. Въпреки това на негово име останали 2 защити: защита Ласкер в гамбит Еванс и в дамски гамбит. Оттеглил се за известно време, за да изучава философия и математика. През 1898г. Тараш и Пилсбъри печелят крупния турнир във Виена. Добивайки 1-и приз след победа 2,5:1,5 в допълнителния мач, Тараш вместо да отправи предложение към Ласкер, напуснал шахматната сцена за 4 години. Връщането на шампиона на сцената било още по-триумфално. Спечелил турнира в Лондон 1899г. с 23,5/27т. (на 4,5т. пред Мароци, Пилсбъри и Яновски). Веднага след това получил предложение от френско-руския маестро Давид Яновски (1868-1927) - шахматист с ярко-атакуващ стил, неведнъж побеждавал всички звезди, включително самия Ласкер. Блестящ психолог, шампионът избрал перфектна "защита от мача". Съгласил се, но при предложение да се играе до 8 победи (изхождайки от опита от предния мач на първенството на света, претендентът настоявал да се играе до 10 победи). Ласкер поискал и по-висок хонорар, което не било по силите на Яновски. Така след дълги преговори, мачът не се състоял. Турнирните победи на Ласкер му донесли легендарна слава, както мачовите - на Щайниц. В сериозни състезания "абсолютният монарх" не участвал цели 4 години, отдавайки се на философия и защитавайки докторска дисертация по математика.

    През 1900г. в Мюнхен шампионът организирал международен съюз с председател - самият той. Първи президент бил Йохан Бергер. Втори (на събрание в Монте Карло 1902г.) - Тараш, а неизменен секретар - Георг Марко - редактор на журнала "Винер шахцайтунг". Организацията постепенно се разпаднала, но все пак бил създаден исторически прецедент - обединение на шахматисти, за което мечтаел още Стаунтън. Тараш и  Ласкер се съгласили на мач, но претендентът паднал, получил сериозна травма и мачът не се състоял. На турнира в Кембридж-Спрингс 1904г. първи става Франк Джеймс Маршал (1877-1944) с аванс от 2т. пред Ласкер и Яновски. Маршал бил тактик, любител на немислими усложнения и уловки. Предложил мач на Ласкер, но 2000$ за всяка от страните не могъл да осигури. Веднага след това (1905г.) в Париж спечелил мача на претендентите срещу Яновски с +8 -5 =4. Отправил предложение към Тараш, който приел и през 1905г. в Нюрнберг разгромил американеца с +8 -1 =8. След мача Тараш казал: "Готов съм да играя с Ласкер при приемливи условия, но не смятам да отправям покана; това трябва да стори този, у когото репутацията и успехите са недостатъчни. Когато преди 2 години му предложих мач за титлата, се оказа напразно. Дело на шахматния свят е осъществяването на този двубой, ако представлява интерес... Германският шахматен съюз и Американският клуб трябва да осигурят приемливи условия, които да ни задоволят и ако е необходимо да ни заставят да се изправим един срещу друг. Ако шахматният свят пожелае, ще получи мача Ласкер-Тараш." През 1907г. Ласкер се съгласил на мач с Маршал при по-скромни условия: хонорар от 1000$, но до 8 победи. Събитието се провело в 6 града на Америка и завършило с +8 =7 в полза на шампиона. Двамата състезатели били от съвсем различни класи.

    През 1904г. Ласкер се връща в Германия, където пребивава реалният му претендент за короната - доктор Зигберт Тараш (1862г.-1934г.). Наставник на не едно поколение майстори, "учител на Германия", догматичен последовател на Щайниц. Съумява да представи учението му в популярна форма на широка аудитория. Изповядва класическкото направление, обвиняван е в позиционен догматизъм. Несъмнено бил велик шахматист за времето си, но имал чисто спортни проблеми (също както Чигорин, който не издържал на напрежението в решаващи моменти). Когато демонстрирал всичко, на което е способен (особено през 1890г.), избягвал стълкновението с най-силните съперници, пазейки нервната си система. Би могъл да преодолее както Щайниц, така и Ласкер. Но през 20в. вече практическата му сила намалява, докато тази у Ласкер нараства. През 1908г. Германският шахматен съюз най-сетне осъществил мача между двамата непримирими съперници. Така на 17 август в Дюселдорф започнал двубоят до 8 победи при контрола 1ч./15 хода с отлагане на 6-ия час. Хонорарът бил 6500 марки: 4000 за победителя и 2500 - за победения, плюс допълнителна награда от 7500 марки за шампиона. Мачът с Тараш бил сурово изпитание за творческите възгледи на Ласкер. Последовател и проповедник на позиционната школа, надарен с блестящ комбинационен талант, великолепен теоретик, коментатор и литератор, зад дъската твърдо отстоявал принципите си. Ласкер стартирал с 2 победи, Тараш спечелил третата партия. Думите на Ласкер за нея са: "Тараш игра свежо, не показвайки никакъв психологически афект от стартовите поражения". При резултат 3:1 в полза на Ласкер мачът се преместил в Мюнхен, където шампионът убедително постигнал резултат от +8 -3 =5. Зноско-Боровский пише: "Умът, ерудицията, техниката, талантът - всичко, с което природата така разточително дарила Тараш, се оказало недостатъчно при срещата му с вътрешната сила, пророческата интуиция и оригиналността на гения."

    Следващи достойни претенденти за короната биха могли да бъдат Геза Мароци (1870-1951) и Карл Шлехтер (1874-1918). Ласкер и Шлехтер насрочили мач помежду си за 1910г., въпреки че на турнир в Санкт Петербург, февруари 1909г., шампионът станал първи, а Шлехтер - 10-и... Междувременно през есента на 1909г. Ласкер спечелил мача от 10 партии с Яновски при резултат +7 -1 =2. Мачът с Карл Шлехтер се състоял в 2 града - Виена и Берлин през насрочената година. Играли се също 10 партии, при контрола на игра 1ч./15 хода с отлагане на всеки 2 часа при хонорар от 3000 крони и 2000 германски марки. Съдията решил, че претендентът трябвало да спечели с поне 2т. разлика, за да се счете официално за новия световен шампион. Тоест, при 5,5:4,5 в полза на Шлехтер мачът се считал за равен. Това бил най-трудният мач за Ласкер. Започнал с 4 ремита. Бъдещ последовател на Щайниц, добре запознат с дебютните новости, надарен с необичайно упорство и психическа издръжливост, претендентът се оказал костелив орех. По-късно Ботвиник писал: "Творчеството на Шлехтер било по-скоро безлично и Ласкер нямало за какво да се хване." Претендентът повел с 5:4 и за първи път в историята на шаха в последната партия и двамата съперници се борели за победа. Удържал я Ласкер и завършили наравно (5:5) мача. В своите силни години той винаги печелил решаващте партии, а именно това отличава шампионите. Същата година се провежда мач между него и Яновски. Художникът Нардус отделя 5000 франка в подкрепа на своя любимец Яновски, но Ласкер го разгромява с +8 =3. Друга ярка фигура по най-високите стъпала на шахматната сцена е полякът Акиба Рубинщайн (1882г.-1961г.). Наследник на Щайниц, с чист и логичен стил на игра, Акиба владеел свободно иврит, полски, руски и немски. Бива забелязан след силното му представяне на турнирите в Остенде (1906г., 1907г.), Карлсбад (1906г.) и Лодзи - всерусийския турнир през 1907г. За него Рети пише: "Партиите на Рубинщайн се явяват най-съвършеното въплъщение на учението на Щайниц." Мълчалив и скромен, стеснителен и абсолютно непрактичен, Акиба Рубинщайн бил пълна противоположност на другата изгряваща звезда - младия кубинец Хосе Раул Капабланка. През 1911г. на турнира в Сан-Себастиян дели 1-2 място с него. Силата на игра, която демонстрира в периода 1909г.-1912г. била напълно достатъчна, за да предизвика Ласкер. Това, обаче, така и не става. Докато Капабланка отправя предложението веднага след като печели Сан-Себастиян, побеждавайки Рубинщайн в личната среща. Преговорите се затягат след серия от блестящи победи на кубинеца над Акиба през 1912г. В Санкт Петербург 1914г. се организира "турнир на претендентите" по предложение на водещите световни шахматни федерации на Великобритания, Русия и Германия. Победителят в турнира има право на мач с шампиона за световната титла, като при неявяване на Ласкер, титлата директно му се присъжда. Световният шампион също бил доволен от екстрахонорара. Регламентът бил несправедлив, тъй като 2-ят след шампиона не получава никакви права. Освен това, първите 5 от турнира играят допълнителен мач, отчитайки предишните точки, и именно този мач определя крайното класиране. В 5-цата на главния турнир Рубинщайн изобщо не попаднал. Класирането там било: 1.Капабланка 8/10т., 2-3.Ласкер и Тараш 6,5/10т., 4-5.Алехин и Маршал 6/10т. Но в допълнителния турнир Ласкер отново доказал превъзходството си и спечелил с 13,5/18т., на половин точка пред Капабланка. след това Тараш пише: "Ласкер доказа, че няма равен в света. Игра неправилно, в свръхсъвременен стил, силно рисково дори в трудни позиции и винаги на победа." А самия Ласкер още преди началото на турнира заявява, че ще играе мач от 20 партии с гениалния руски маестро Рубинщайн още същата година. За Капабланка се изказва: "Може ли да се признае Капа за гении? Според мен, не." След турнира, обаче, акциите на кубинеца рязко нарастват. 1-та световна война забавя развитието на преговорите с 4 години. Те се възобновяват през 1920г. Междувременно Ласкер печели мач срещу Тараш в Берлин 1916г. с убедителното +5 =1, а през 1918г. печели и 2-кръгов мач-турнир, следван от Рубинщайн, Шлехтер и Тараш.

    През 1920г. Хаванският клуб му предлага хонорар от 11000$, нечувана за времето си сума. Поради трудните военни години Ласкер се чувствал неподготвен за мач с младия кубинец в разцвета на силите си, но не могъл да отклони щедрото предложение. Така през 1921г. Капабланка го побеждава с +4 =10 (при този резултат Ласкер прекратява мача) и става 3-ят световен шампион по шахмат. Веднага след това, обаче, за всеобща изненада, успехите му не намаляват, а тъкмо напротив. През 1923г. в Острава печели силен турнир без загуба с впечатляващото 10,5/13т., следван от Рети, Грюнфелд, Тартаковер. През 1924г., вече 55-годишен, печели и 2-кръговия супертурнир в Ню Йорк с 16/20т., следван от Капабланка (14,5т.), Алехин, Маршал, Рети, Мароци. През 1925г. се класира 2-и след Боголюбов и пред Капабланка, Маршал и Тартаковер на московския международен турнир, след което се отдава отново на философия, любимия му бридж и древната японска игра го. Трудното му материално положение го принудило да се върне към шахмата. И така в Цюрих 1934г., вече 65-годишен, още в първия кръг победил Еве, замислено пушейки неизменната си пура. Стартирал с 5,5/7т., но за съжаление втората половина на турнира се оказала неудачна за него. Линдер обяснява това съвсем правдоподобно в своето ръководство "Короли шахматного мира", 2001г. "Турнирът протекъл по много жесток регламент. Състезателите играли ежедневно по 8 часа, без почивни дни и без доиграване." Класирал се 5-и. Година по-късно на 2-я международен турнир в Москва се класирал 3-ти след Ботвиник и Флор и пред Капабланка, отново без загуба. Зубарев пише, че Ласкер е моралният победител в турнира. Резултатите му от следващите турнири са скромни (Москва и Нотингам '1936г.) и все пак след Нотингам Алехин коментира: "За мен е почти невъзможно да критикувам Ласкер. Толкова велико е моето възхищение към него като личност, художник и шахматен писател. В своите 67 години, благодарение на младата си енергия, воля за победа и невероятно дълбока трактовка на шахматната борба, той си остава Ласкер, ако не като практически играч, то като шахматен мислител."

    Последните години за него и семейството му са тежки. Емигрират в СССР, поради еврейския си произход. Ласкер умира на 11 януари 1941г., малко след 72-ия си рожден ден в деня, когато му гостуват гросмайстор Файн и съпругата му. Вече не можел да говори. В предсмъртния му миг жена му Марта чула как прошепва: "König des Schachs" ("Крал на шахмата").

• Михаил Тал: "Най-великият шампион несъмнено е бил Ласкер. Той сътворявал на шахматната дъска и невъзможното. Бил изумителен тактик, печелел и най-безнадеждни партии."