Начална страница Новини Турнири Профили Партии Връзки Chess online
Схема
Статистика


Най-нов шахматист:
Neorktooky

Вход

Запомни ме

Регистрация

Анкета
За или против БФШ
Да
Не
Все ми е едно.
Които и да са, пак ще са крадци.

Случайна снимка

шах

Днес е 23 Ноември

Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
1 2 3 4 5
6 7 8 9 10 11 12
13 14 15 16 17 18 19
20 21 22 23 24 25 26
27 28 29 30

Приятели

кореспондентен шах шах книга
The biggest chess database
Партньори

BgBets

Efbet

Expert carpet cleaeners provider in SW4 Clapham

bet365 регистрация

Печат на Флаери - Flyer.BG

Efbet

Футболни прогнози

Информация и линк към Bet365 - http://smartarena.net/bet365



Стоки Nike

Как да вляза в bet365? Научи на http://internetzalozi.com/bet365/

ผลิตภัณฑ์รักษาสิว

อาหารเสริมผู้ชาย

именни дни Почивка
chess24.com your playground
Михаил Тал

"Каждый шахматист - кузнец своего турнирного счастья."

 

    Михаил Нехемевич Тал (9.11.1936 - 28.6.1992) става най-младият от всички световни шампиони - едва 23-годишен извоюва титлата, но и се застоява на шахматния трон най-малко от всички други - година и 5 дни (Смислов царувал 6 дни по-дълго), след което, вече 24-годишен, станал и най-младият в историята ексшампион. Една от най-ярките звезди в цялата шахматна история! Бързото му издигане на шахматния Олимп е сравнимо само с появата на Морфи. Неговата постоянна готовност към риск, неочакваните стремителни атаки с непредсказуеми каскадни жертви и бурни усложнения оказали огромно влияние върху развитието на шахматните мисли във втората половина на 20-и век. Според Каспаров Тал е единственият играч, който не разчитал дългите варианти, а просто виждал тяхното начало и край. Притежавал безгранична фантазия и пронизителен "мефистофелски" поглед, бил гений на атаката и неотлъчно следвал постулата на Тартаковер: "Жертвай, за да не станеш жертва!" За него не била важна материята, а красотата в шаха. Със своята смела игра спечелил милиони привърженици по цял свят.

    Ражда се на 9 ноември 1936г. в семейството на известния лекар от Рига Нихеми Тал. Бил второ дете в семейството. На 6 месеца преболедува много тежък вирусен менингит, след който поне 5 години не трябвало да се занимава с умствени натоварвания, но вместо това, на 3 години той вече четял, а на 5 - умножавал наум трицифрени числа. Притежавал необикновена памет: можел да повтори дума по дума медицинска лекция на баща си. Постъпил директно в 3-ти клас, а на 15-годишна възраст - в историко-филологическия факултет на Латвийския университет. Надарен и с абсолютен музикален слух, Миша спокойно можел да стане добър музикант. Страстта му към музиката разпалили родителите му: майка му свирела на роял, а баща му - на цигулка. Бил и неотлъчен вратар в училищния, а и в студентския футболен отбор, но на 7-годишна възраст баща му го научава на древната игра и това предначертава съдбата му. Постъпил в шахматния кръжок в Двореца на пионерите и негов първи учител станал знаменитият шахматен педагог Янис Крузкопс. Той веднага забелязал колко талантлив е младият му ученик, как страстно се борил зад дъската и как огнено горели очите му по време на игра, с каква възхитителна смелост жертвал своите фигури и колко мълниеносен бил разчетът му. На 12 години получил 2-и разряд по шахмат и съществува легенда, че се считал за непобедим, затова когато разбрал за пребиваването на Ботвиник в Рига, не могъл да устои на изкушението да провери своята сила, взел под ръка шахматната дъска и се отправил на гости на Ботвиник. Срещата помежду им обаче така и не се състояла, понеже Ботвиник спял... През 1950г. покрива 1-и разряд и за пръв път играе в шампионата на Латвия. Още тогава станал известен в републиката като любител на "мътните води". Почти във всяка позиция търсел комбинационно усложнение и щом го намерел, то моментално жертвал някакъв материал. На 15-годишна възраст потъпва в историко-филологическия факултет на Латвийския университет. На въпроси за своите литературни пристрастия отвръщал, че по време на турнир всеки шахматист носи със себе си литература за четене и той я избира според настроението - "веднъж - приключенски роман, друг път - нещо от Мопасан", но любими писатели били Чехов и Шоу. Отношението му към музиката било същото - веднъж предпочитал класиците - Чайковски, Шопен, Верди, друг път - по-леки мелодии. Главното било да бъде приятно за ухото му, така както и позициите на дъската - за окото. През 1954г. разделя 2-3 място в шампионата на Латвия с бъдещия си приятел Айварс Гипслис. Същата година печели и мач срещу беларуския шампион Владимир Сайгин с 8:6т. Станал майстор на спорта. Ето какво си спомня за него дългогодишният му треньор Александър Кобленц: "Тал ненавижда пасивната защита. Винаги, когато му се отдаде възможност да пристъпи в настъпление, използва шанса си. Умението на младия шахматист да се защитава е достоверен признак за шахматния му талант. "

    През 1956г. неочаквано печели полуфинала на 23-ия шампионат на СССР в Ленинград и разделя 5-7 място на финала от 18 участника с 10,5/17т. Левенфиш го нарича най-колоритната фигура в шампионата: "Той е изключително способен тактик, разчитащ комбинациите с поразителна бързина. Тал от първия кръг плени публиката със своя стремеж към остра и сложна игра... Големият му талант е налице." Първият му международен дебют бил в Швеция 1957г., където играл на 3-а дъска на студентското световно отборно първенство за състава на СССР след Корчной и Полугаевски. Разгромил шампиона сред юношите от 1951г. Ивков, който след това публикувал статия под пророчески наслов: "Тал! Запомнете това име!" Печели златен медал на 3-а дъска - първи в колекцията му. Същата година печели 24-ия шампионат на СССР в Москва с 14/21т. като побеждава и 2-ия, и 3-ия призьор (Бронщайн и Керес) - събитие, невиждано отдавна. С това извоюва гросмайсторско звание. През 1958г. за първи път шампионатът на СССР се провежда в латвийската столица Рига. Миша започва неудачно - с 4,5/9т., но това не сломява духа му, а тъкмо напротив. След бурния финиш от 8/9т. отново печели златен медал с 12,5/18т., оставяйки зад себе си Петросян, Бронщайн, Авербах, Полугаевски, Спаски. Същата есен постъпва в междузоналния турнир в югославския град Портoрож и именно той става изключително важен етап в неговата кариера. Адриатическото слънце и богиня Фортуна се усмихнали на младия шахматен рицар. На щита му били начертани словата "атака" и "победа". Първо място и първа стъпка към шахматния Олимп!

    През есента на 1958г. играл на олимпиадата в Мюнхен за отбора на СССР. Бил едва 1-а резерва и все пак бил щастлив, че е попаднал в компанията на асове като Ботвиник, Смислов, Керес, Бронщайн. Именно там най-сетне се запознава с Ботвиник и след една от партиите патриархът го попитал: "Защо вие пожертвахте пешка?" Тал мигновено отвърнал: "Защото ми пречеше." С +12 =3 заел 1-о място на своята дъска и заслужил златен медал. През 1959г., подготвяйки се за турнира на претендентите, отново потвърждава своята класа като дели 2-3 място със Спаски на 26-ия шампионат на СССР  в Тбилиси и като уверено побеждава съперниците си в крупния международен турнир в Цюрих, посвететен на 150-годишнината от откриването на местното шахматно общество. 25 години по-рано тук играли Алехин, Ласкер, Еве, а сега - Тал, Глигорич, Керес, Фишер. С 11,5/15т. Тал повтаря успеха на Алехин.

    През есента на 1959г. в югославските градове Блед, Загреб и Белград се състоял 4-кръговият турнир на 8-те претенденти - Смислов, Керес, Петросян, Тал, Глигорич, Олафсон, Бенко и 16-годишния Фишер. Въпреки успехите му в Мюнхен, Тбилиси и Цюрих, Тал не бил причислен към фаворитите. Преди турнира между гросмайсторите била разпространена анкета с най-вероятния победител от претендентите. Единствено Юрий Авербах посочил името Михаил Тал. След неудачното участие в Порторож Авербах станал секундант на Тал, но главен негов секундант и треньор бил Александър Кобленц, който дошъл за 5-ия кръг. Вероятно се отнасяли с недоверие към рискования стил на Тал. Главните му претенденти - Керес и Смислов имали много повече опит. Не пропуснали нито един претендентски турнир, докато Миша бил дебютант. Смислов бил 2 пъти 1-и в този турнир, а Керес - 2 пъти 2-и. Високо оценявали и шансовете на шампиона на СССР от 1959г. Тигран Петросян. Не било тайна, че 2 седмици до старта Тал бил опериран от апендицит и считали, че едва ли ще може да издържи на напрежението 28 кръга. С физическа кондиция бъдещият шампион никога не се отличавал. "Балтийският пират", както го наричала местната преса, започнал турнира слабо, както винаги, но след това Тал си бил Тал. В 16-и, 17-и и 18-и кръг победил последователно Глигорич, Керес и Олафсон и повел в турнира. Такъв темп се оказал непосилен за другите участници и когато шахматистите пътували към югославската столица, вестниците писали: "7 гросмайстори се приближават към Белград, Тал - към Ботвиник!" С 20/28т. Тал спечелил турнира на претендентите, изпреварвайки на 1,5т. Керес. Откликът на "Дойче шахцайтунг" бил: "Тал е в шампионска форма! Предприемчив като Ботвиник, балансиращ над пропастта - като Ласкер, коварен в дебюта и мителшпила - като д-р Еве, изпълнен с неочаквани и фантастични замисли - като Алехин и по блестящата си игра - напомнящ Морфи."

    От 15 март до 5 май 1960г. в московския театър Пушкин се провел мачът за световната титла между двата антипода - Михаил и Михаил. Главен арбитър бил Щалберг. Секундант на Тал - Кобленц, секундант на Ботвиник - Голдберг. На входа на театъра Тал зърнал високата фигура на ексшампиона Еве, а Кобленц му прошепнал: "Това е на щастие. Срещата с Еве винаги носи късмет!" И действително 23-годишният Тал преодолял 48-годишния Ботвиник в първата среща. Когато позициите носели остро-комбинацонен характер, Тал бил в стихията си, но когато излизал "сух от водата" и в позиционни, стратегически партии, Ботвиник се отчаял. При +6 -2 =13 Миша Тал станал 8-ият световен шампион по шахмат. Не вярвал, че патриархът ще се възполва от правото си на реванш.

    През есента на 1960г. оглавил отбора на СССР на олимпиадата в Лайпциг. В деня на мача СССР-САЩ напливът на публиката бил толкова голям, че организаторите били принудени да ограничат броя на зрителите. Двубоят между Фишер и Тал пробудил изключителен интерес. Младият американец търсел реванш след турнира на претендентите в Югославия. Партията между двамата действително била много интересна, но завършила реми. След този мач отборът на СССР обезпечил своята титла. Така в последния кръг Тал си позволил да допусне единствената загуба в турнира - от английския майстор Пенроуз. Завършил при резултат +8 -1 =6. На единствения международен турнир, на който участвал в качеството си на световен шампион, а именно новогодишния турнир в Стокхолм, допуснал 3 ремита и победил във всички останали партии, с което убедително извоюва 1-ия приз. Поканата на Ботвиник дошла изненадващо за него. Още повече, че получил и поредните си сериозни бъбречни неразположения. Въпреки това се съгласил на мач-реванш. В навечерието на мача в Рига излиза първата книга на младия шампион "Мач Ботвиник-Тал". В нея разказва за трудностите на подготовка, поради отсъствието на опит в мачови борби. Пише, че не отделял голямо внимание на подготовката, особено в дебюта. Това, естествено, дало отражение в първия двубой помежду им - не останал доволен от много от началните стадии. Но имало и своите плюсове - в началото на мача чувствал силен шахматен глад, а още по-важно, в края не чувствал ситост. Коментарите му били винаги интересни. За жертва на дама в една от партиите пише: "Дамата свърши своята работа - дамата повече не ми е нужна". При това особно романтическо възприятие на играта Тал се отнасял с необходимата самокритика и уважение към противниковите ходове и планове като цяло.

    Когато на 1 септември 1960г. постъпила покана, Кобленц предложил на своя ученик да разгледат няколко партии на Ботвиник, играни след 1-ия мач помежду им. Тал шеговито отвърнал: "Партии на Ботвиник?! Не сме ли се нагледали на тях? Дай по-добре да разгледаме партии на Керес." В този ден така и не започнали подготовка. Кобленц предложил да сменят треньора за доброто на Тал, но шампионът мигновено отвърнал: "Или вие, маестро, или никой!" От 15март до 12 май 1961г. в московския естраден театър се провел мачът-реванш между Ботвиник и Тал. Главен арбитър отново бил Щалберг и секундант на Тал - отново Кобленц. Единствено Ботвиник се отказал от помощник. След първите 8 партии Ботвиник имал минимално преимущество от 4,5:3,5т. при 1 единствено реми. Всъщност, мачът бил най-резултатният от всички следвоенни мачове - само 6 ремита от 21 партии. Освен бъбречната криза, преди 9-ия кръг Тал бил повален и от азиатски грип. Поддържал телесна температура от 39,5 градуса и единствено удивителната сила на духа му позволили да издържи физически. В 19-ата партия удържал победа след 10-часова борба. Но самия мач програл с 8:13т. (+5 -10 =6) и станал най-младият в историята световен ексшампион по шахмат.

    През есента на 1961г. в Блед се провело състезание, посветено на 30-годишнината от първия турнир в този югославски курорт, когато Алехин удържал феноменална победа, изпреварвайки на 5,5т. 2-ия след него. Взели участие 15 гросмайстори и 5 майстори. Събрали се всички най-силни шахматисти в света, с изключение на Ботвиник. След загубата на световната титла формата на Тал била истинска загадка за съперниците. Но латвиецът пристигнал в страна, където се чувствал много удобно и разкрепостено още от Междузоналния турнир в Порторож 1958г. Фишер, Керес, Петросян, Найдорф, Глигорич, Гелер, Пахман, Матанович, Олафсон... В такъв състав Тал започнал неочаквано за стила си с победа срещу Ивков. Дълго време Фишер, Найдорф и ексшампионът били водачи, но Найдорф направил реверанс от няколко ремита и се отделил от двамата титани. Преди последния кръг Тал повел с 0,5т., а партията му с Найдорф в последния, проведена строго позиционно, показала, че е усвоил добре урока си от Ботвиник. С нея спечелил турнира, изпреварвайки Фишер с 1т. Малко след това дели 4-5 място на 29-ия шампионат на СССР в Баку. През март 1962г., 2 месеца до турнира на претендентите в Кюрасао, получава остра бъбречна криза и дори операцията не облекчава особено болките му. Кобленц споделя, че не разбира как Тал е могъл изобщо да играе шах. Заради ненормалната работа на бъбреците му организмът му постоянно бил подложен на токсикация. След 3-ия кръг му се наложило да се оттегли отново в болница при актив от 3 победи. Така опитът му за нова "аудиенция" при патриарха се провалил.

    След катастрофата в Кюрасао всички мислели, че кариерата на "рижкия магьосник" е към своя закат. През 1962г. "парашутът на времето" спуснал Тал от 1 дъска на предишната олимпиада до 2-а резервна на тази във Варна. Но той отново показал, че е възвърнал спортната си форма и при резултат 10/13т. (+7 =6) заел 1-о място. Месец по-късно постигнал нелош резултат и в 30-ия шампионат на СССР в Ереван - дележ на 2-3 място с Марк Тайманов след първенеца Виктор Корчной. Скоро обаче непоносимите му болки се възобновили. През пролетта на 1963г. бил коментатор на мача между Ботвиник и Петросян, а през юли с лекота спечелил турнира в унгарския град Мишколц, следван от Бронщайн на 2т. За всеки световен шампион участието в Коледния туррнир в Хастингс е дълг пред историята, а победата в него - драгоценна реликва. Основен конкурент на Миша бил Глигорич. Интересно е, че и двамата спечелили срещу едни и същи противници, но англичанинът Хиндал, който в първия кръг загубил от Тал, впоследствие ремизирал срещу Глигорич и това позволило на ексшампиона да изпълни своя дълг: 1.Тал - 7/9т., 2.Глигорич - 6,5/9т. През 1964г. в Амстердам се провел Междузонален турнир и 8-ият световен шампион показал, че трагедията от Кюрасао е отдавна забравена, разделяйки 1-4 място с Ларсен, Смислов и Спаски. Финишът на турнира бил драматичен, понеже ФИДЕ допускала в турнира на претендентите на повече от 3 представители на СССР и в последния 23-и кръг Тал трябвало да спечели срещу Трингов, за да изпревари на 0,5т. Щайн. Така и направил. Същата година спечелил почетния бронзов медал от 32-ия шампионат на СССР в Киев след Корчной и Бронщайн. Тъй като бил и шампион на света, и шампион на СССР, но нито веднъж - шампион на Латвия, решил да промени този факт и през 1965г. за първи път станал шампион на републиката (след 3 неуспешни опита).

    В края на юни жребият определил 2 групи за мачовете на претендентите - в едната: Тал, Портиш, Ларсен и Ивков, а в другата, явно по-силната: Керес, Смислов, Гелер и Спаски. На четвъртфинала Тал се оказал в Блед срещу Лайош Портиш - ерудиран, солидно позиционен шахматист, когото даже наричали "унгарския Ботвиник". Тал победил с 5,5:2,5т. и се класирал за полуфинал, където срещнал Бент Ларсен. Този съперник бил антипод на противника от четвъртфинала. Каквото не обичал Портиш, обожавал Ларсен, а каквото било по душа на Лайош, не понасял Бент. За Михаил Тал Ларсен напомнял Бронщайн - "да играеш с него никога не е скучно". При минимална победа от 5,5:4,5т. Миша се класирал за финал. Финалнит мач Тал-Спаски се провел в 12 партии като в случай на равенство продължавали до първа победа в 8 партии. И двамата съперници не искали да играят в Москва, затова Тал предложил на Спаски 5 града, от които той да избере 1 и Боря се спрял на Тбилиси. Преди мача резултатът помежду им бил катастрофален за Тал - +1 -5 =6. На въпрос на журналисти отговорил, че като спортен наблюдатен не се съмнявал в успеха на Спаски, но като гросмайстор не му се искало това да се случва. При общ резултат 4:7т. (+1 -4 =6) Спаски отстранил Тал и спечелил правото си на участие в мач с шампиона Тигран Петросян.

    2 победи в международните турнири в Сараево и Палма де Майорка, както и прекрасното му встъпление на олимпиадата в Хавана (12/13т.) свидетелствали за бързото му възстановяване от несполуката в мача със Спаски. Между другото, на същата олимиада Тал пропуснал първите 4 кръга, поради страшен "тактически удар" - бутилка по челото по време на танци в нощен бар, където били двамата с Корчной. "Тези нощи властите никога не ни простиха - с горчивина си спомня Корчной. - Нито на мен, нито на Тал." През 1967г. в Харков се провежда 35-ият шампионат на СССР и 1-и, проведен по швейцарска система. Рижанинът за 3-ти път печели титлата "шампион на СССР", съвместно с Полугаевски.  През 1968г. печели четвъртфиналния мач в Белград срещу Глигорич с 5,5:3,5т. с екип: Кобленц и младия ленинградски майстор Сосонко, но губи от Корчной на полуфинала в Москва с 4,5:5,5т. Бил е унизително изключен от олимпийския отбор точно преди отлитане за Лугано: "А вие, Михаил Нехемевич, можете да се върнете в Рига. В Лугано вече се намира Смислов, той ви замени." Последвал провал в 36-ия шампионат на СССР, загуба от Ларсен с 2,5:5,5 в мач за влизане в междузоналният турнир и провал в 37-ия шампионат на СССР. Последният много напомнял ситуацията в Кюрасао.

    Тогавашният му секундант Гена Сосонко си спомня: "Варианти - а ние се занимавахме, разбира се, само с дебюти - не му бяха особено нужни. Главното за него бе да се създаде на дъската такава ситуация, в която фигурите да оживяват и, наистина, в неговите ръце оживяваха, както в ничии други. Бе му необходимо да създава напрежение и да захваща инициативата, да създава позиции, в които съществува духовният момент - възможността да се даде мат! Беше над материалните ценности и даже им се надсмиваше!" Самият Так коментира: "Много жертви въобще не се нуждаят от конкретен разчет. Достатъчно е един поглед на възникналата позиция, за да се убедиш в това, че жертвата е правилна." Осъзнава, че да живее и играе така шах е невъзможно и през ноември 1969г. се решава на операция по отстраняване на болния бъбрек. Това подобрява положението, както и самочувствието му, и кривата на неговите успехи отново се насочва нагоре - към Олимпа.

    През пролетта на 1970г. завършил 2:2т. с Найдорф на 9-а дъска в белградския "мач на века". След това встъпил прекрасно в Европейския отборен шампионат (5/6т.) и в турнира на "гросмайсторите против младите майстори" (10,5/14т.). Изпитал поредното унижение: съветската шахматна федерация не допуснала ексшампиона на света и трикратния шампион на страната до участие в 37-ия шампионат на СССР, който се провел в родната му Рига.

    Ако през 60-те години еталон за надеждност бил Петросян - в 68 партии по пътя към мача с Ботвиник той претърпял само 1 поражение! - то в 70-те удивителен рекорд на непробиваемост установил Михаил Тал. В началото започнал с великолепна серия от 83 партии, взимайки 5 първи места: в Сухуми 1972г., на олимпиадата в Скопие 1972г. (14/16т. на 4-а дъска и без поражение), на 40-ия шампионат на СССР, едновременно и зонален турнир за световното първенство в Баку през зимата на 1972г. (15/21т.), във Вайк Аан Зее 1973г. и в Талин 1973г. (12/15т. отново без поражение). В поредния междузонален турнир в Ленинград 1973г. завършил твърде неудачно: претърпял 6 поражения и набрал всичко 50% от възможния брой точки, а победата отпразнували Карпов и Корчной - бъдещите съперници във финалния мач на претендентите и в 2 мача за световната титла. На 41-ия шампионат на СССР в Москва с.г. също не се представил подобаващо, но след загубата от Петросян на 23 октомври 1973г. съумял да проведе без поражение 7 турнира и 93 партии. Абсолютен световен рекорд! И въпреки че на 16 октомври 1974г. в Нови Сад уникалната серия била прекъсната, Тал завършил тази фантастична година с победа в 42-ия шампионат на СССР в Ленинград. През 1978г. в Москва излиза книгата му "В огъня на атаката". С.г. влязъл в екипа на Карпов за мача му с Корчной. Опитът се оказал успешен, а сътрудничеството - плодотворно. През декември 1978г. завоювал последен, 6-и златен медал на 46-ия шампионат на СССР в Тбилиси (повече - 7 - спечелил само Ботвиник). През 1979г. вниманието на целия шахматен свят било приковано към Канада, където в Монреал се провел "турнирът на звездите" - един от най-крупните турнири на 70-те години с участието на: Карпов, Тал, Спаски, Портиш, Ларсен, Хюбнер, Любоевич, Тиман и др. Дуетът Карпов-Тал поделил 1-2 място, изпреварвайки на 1,5т. Портиш. Тал: "Секундант на Карпов бил Тал, секундант на Тал - Карпов... Съвършено убеден съм, че Толя ми помага, както съм съвършено убеден, че и аз му помагам. Когато имам отложена партия, Толя я анализира, когато той има отложена партия, аз я анализирам. Гарантирам, че и двамата мислим върху нея еднакво доброжелателно и еднакво внимателно. Уверен съм, че дори да изоставам на 0,5т., Толя пак би ми помогнал, както и аз на него." С такъв дует никоя друга монреалска звезда не би могла да се конкурира. В края на 1979г., 20г. след турнира в Порторож, Тал демонстрирал същата увереност и същата съкрушителна сила на междузоналния турнир в Рига. Събрал 14/17т., отново без поражение и изпреварил 2-ия призьор Полугаевски на 2,5т. Пълен триумф, но за съжаление, последният в кариерата му. През 1980г. проиграл четвъртфиналния мач на претендентите в Алма Ата срещу Полугаевски с 2,5:5,5т. С тъжна усмивка Миша произнесъл: "Аз сега съм Полутал!" Тежкото поражение в мача не му попречило през 1981-1982г. да удържи нова серия от 80 безпораженчески партии, като печели 8/9 международни турнира: Талин, Малага, Лвов, Рига, Порц, Ереван, Москва, Сочи. На междузоналния турнир в Москва разделил 3-4 място с Андерсен, но половин точка не му достигнала, за да попадне за пореден път в претендентската рулетка. През 1983г. излиза в стохиляден тираж популярното есе "Когато оживяват фигурите" - увлекателни разкази за сраженията на великите съвременни шахматисти. През 1985г., вече 48-годишен, ексшампионът изиграл 15 кръга без поражение в мексиканското градче Таско и при резултат 10/15т. отново се отправил по пътя на претендентите. Същата година разделил 4-5 място с Тиман на претендентското съревнование в Монпелие и след като завършил наравно мача с него, отпаднал от по-нататъшна борба, поради допълнителни показатели. Междузоналният турнир в Суботица 1987г. също му донесъл огорчение: от тройката на лауреатите го деляла половин точка.

    През февруари 1988г. Михаил Тал потърдил своята слава на невероятен блицьор, като спечелил първото Световно първенство на ФИДЕ по блиц в канадския град Сент Джон. Победил последователно в минимачове: Гуревич, Ногейрас, Юсупов, Чернин, а на финала и Ваганян с 3,5:0,5т. На поредния междузонален турнир в Манила 1990г. показал 50%-ов резултат и след като разделил 28-39 място от 64 участника, се отказал от по-нататъшна борба за световната титла. През 1990/1991г. участва в германската Бундеслига за отбора "Порц" и набира 5/6т. През април 1991г. е първото му встъпление в Буенос Айрес и последна победа в международен турнир. Състезанието протекло за него без поражение и разделил 1-3 място с 8,5/13т. Последният му турнир е през април-май 1992г. в Барселона, където поделя 8-10 място с Корчной и Гуревич. Месец по-късно, на 28 юни 1992г. умира в московската болница. Погребват го в Рига.

  • Каспаров: "Въпреки извънредно краткото си пребиваване на шахматния трон, Тал е една от най-ярките звезди на шахматния небосклон. Комбинации, жертви, неизчерпаем оптимизъм - всичко това олицетворявало съветското общество, отдъхващо от ежовите ръкавици на сталинизма... Неговите победи са триумф на метежния поет над хладнокръвния материалистичен технократ."


<< Предишна Следваща >>

Designed and Created by Tihomir Janev & Kalin © Българска шах мрежа. Не носим отговорност за публикациите на потребителите! лаптопи

шах хостинг - Страницата се зареди за 0.32 секунди. Потребители online: