Начална страница Новини Турнири Профили Партии Връзки Chess online
Схема
Статистика


Най-нов шахматист:
nikohgr

Вход

Запомни ме

Регистрация

Анкета
За или против БФШ
Да
Не
Все ми е едно.
Които и да са, пак ще са крадци.

Случайна снимка

шах

Днес е 18 Август

Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
1 2 3 4 5 6
7 8 9 10 11 12 13
14 15 16 17 18 19 20
21 22 23 24 25 26 27
28 29 30 31

Приятели

кореспондентен шах шах книга
The biggest chess database
Партньори

BgBets

Efbet

Expert carpet cleaeners provider in SW4 Clapham

bet365 регистрация

Печат на Флаери - Flyer.BG

Efbet

Футболни прогнози

Информация и линк към Bet365 - http://smartarena.net/bet365



Стоки Nike

Как да вляза в bet365? Научи на http://internetzalozi.com/bet365/

ผลิตภัณฑ์รักษาสิว

อาหารเสริมผู้ชาย

именни дни Почивка
chess24.com your playground

Дълго време след смъртта на Филидор не бил ясен най-силният шахматист в света. Претенденти за тази титла били Луи Дешапел френски генерал и Уилям Люикс виден шахматен литератор. По-късно техните места заели учениците им Луи Шарл де Лабурдоне (1795-1840) и Александър Мак Донал. Лабурдоне бил родом от богато дворянско семейство, но постепенно разпилял богатството на баща си и се разорил до основи. Така решил да се препитава от шахмат. Въпреки че изучил Анализа на Филидор, играл в интуитивно-атакуващ стил, отличаващ неговия темперамент. През 1824г. Дешапел обявява, че му предоставя правото да защитава шахматната чест на Франция. Още с.г. французинът разгромява видни английски майстори, след което го обявяват за най-великия шахматист в света. 10 години по-късно, през 1834г., друг ученик на Уилям Люикс Джордж Уокър теоретик, историк и литератор, организирал 1-вия от серията от 6 мача Лабурдоне Мак Донал. Това станало в основания от него Уестминстърски клуб в Лондон. Александър Мак Донал бил секретар на солидна търговска фирма, съответно финансово обезпечен, за разлика от Лабурдоне. Друга характерна разлика между двамата бил фактът, че Мак Донал бил любител-шахматист, докато за Лабурдоне шахът бил професия. Знаменитият Уестминстърски маратон бил, както е известно, първата битка за шахматната корона. Лабурдоне играл по-дълбочинно от противника, предвижал скритите му козове и това предрешило изхода от мача. Резултатът след 4-тия мач бил +45 27 =13 (по други данни +44 30 =14) в полза на Лабурдоне. Нейштадт пише, че тактическата игра на Лабурдоне, обезпечаваща движението на проходните пешки, правела силно впечатление. През 1833г. Лабурдоне издава учебник Новейшее начертание о шахматной игре, а през 1836г. открива първото в света периодично шахматно издание Паламед на името на митическия герой участник в Троянската война, на когото французите дълго време приписват създаването на шаха (това, според Каспаров, е още едно косвено доказателство за средиземноморския произход на шахмата). Мачът между Лабурдоне и Мак Донал останал незавършен, тъй като през 1840г. тежко болен и без пари в себе си, също както своя велик предшественик Филидор далеч от родината си и също както него в Лондон, Лабурдоне умира.

Скоро след това почива и Александър Мак Донал. Така непримиримия сблъсък между Англия и Франция продължили Хауърд Стаунтън (1810-1874) и Пиер Шарл де Сент Аман (1800-1872). Стаунтън сравнително късно се запознал с шахмата. Не се срещнал нито с Лабурдоне, нито с Мак Донал. Въпреки това в средата на 40-те вече превъзхождал всички свои съперници. Бил впечатляващ шахматен деятел: основава и редактира списание "Chess Player's Chronicle" (1841-1854), въвежда шахматен отдел в списание "Illustrated London News" (1847), занимава се с дебютна теория (в частност с гамбита 1.d4 f5 2.e4), издава 4 книги: "Chess handbook" (1847), Сборник с партии от 3 свои мача (1849), Сборник с партии от 1-вия международен турнир в Лондон (1852), "Chess practice" (1860), проектира прочутите Стаунтънови фигури, с които вече век и половина се играе по цял свят, организира първия международен турнир, пръв прави опити за създаване на международна шахматна организация. През 1843г. в кафене "Режанс" започнала "великата шахматна битка между Англия и Франция", както писали в пресата. Французите не се съмнявали в успеха на Сент Аман, понеже в последния мач между двамата той преодолял съперника си, но този път, стартирайки със 7 победи и 1 реми (мачът се играл до 11 победи), Стаунтън спечелил леко и станал първият в света световен шампион с краен резултат +11 -6 =4. За Ласкер той принадлежал към 2-ия тип шахматисти. Висока оценка му дава Фишер, включвайки го в 10-те най-добри шахматисти на всички времена: "Стаунтън изследвал дебютите в дълбочина. Теорията му била по-силната страна от практиката, въпреки че бил най-силният шахматист на своето време. Неговите партии са били съвсем съвременни. Той отлично разбирал принципите на позиционната игра, затова редом с Щайниц трябва да се счита за баща на съвременния шах. За разлика от Морфи и Щайниц, които отхвърляли фианкетирането на офицера, Стаунтън възприемал този маниер. Когато в закрита сицилианска с черни фигури фианкетирал офицера си на g7, противниците му нищо не разбирали, в резултат на което претърпявали поражение." За него Андерсен казва: "Никога не съм забелязъл у него и най-малка следа от досада. Това е признак на велик играч." Умира на 22 юни 1874г. от порок на сърцето.

За първия международен турнир в Лондон 1852г. били поканени най-силните шахматисти на всички страни: Сент Аман и  Кизерицки (Франция), Льовентал и Сен (Унгария), Петров, Яниш и Шумов (Русия), Хорвиц, Майер и фон дер Лаза (Германия). Поради решение на берлинското шахматно общество Лаза бил заместен от сравнително безизвестния до този момент  Адолф Андерсен, който за всеобща изненада спечелил турнира. Роден в Бреслав на 6 юли 1818г., до турнира в Лондон нямал някакви забележителни успехи, освен равен мач с опитния майстор Хорвиц (5:5) през 1948г. Преподавал математика и немски език в гимназията, не желаел да се занимава професионално с шахмат. Стаунтън го предизвиква на мач-реванш, но заболява и мачът между титаните така и не се състои. Освен преподавателската си работа Андерсен бил съредактор на "Дойче шахцайтунг" и "Нойе Берлинер шахцайтунг". За 7 години след турнира в Лондон изиграл само 2 турнирни партии. Загубил мача с Морфи +2 -7 =2. Възвърнал си славата чрез разгром над талантливия си ученик Цукерторт в мач и 1-ви приз на силния 2-кръгов турнир в Баден-Баден 1870г., като спечелил и двете партии срещу Щайниц. По-късно първият световен шампион пише за него: "Андерсен е най-великият майстор на всички времена. Неговият блестящ стил, красота на комбинациите и дълбочина на плановете са забележителни." Андерсен играел в стил "най-добрата защита е атаката". Бил последовател на романтизма и все пак старата школа се оказала безсилна пред модернизираната техника на Морфи, а по-късно и Щайниц, базирана на стабилни позиционни принципи. Почива на 13 март 1879г. в Бреслав.

Пол Чарлз Морфи (22.6.1837г.-10.7.1884г.) е роден в Нови Орлеан, Луизиана, САЩ в шахматно семейство. Владеел свободно френски, немски, испански и английски. Бил най-ерудираният шахматист за времето си. Четял: "Анализа" на Филидор, Кизерицкото списание "Журнал", Стаунтъновия "Chess Player's Chronicle", а е възможно и "Дойче шахцайтунг". Във всеки случай знаел всички публикувани партии на Андерсен. Изучил 400-страничния му "Хандбух" с постоянни дебютни анализи, а също така и Стаунтъновия "Chess handbook". Според Фишер тези произведения били най-добрите за времето си. Теорията на откритите дебюти не се изменила много от Морфи до Фишер. След бляскаво завършен колеж за 2 години завършил Луизианския университет и на 20-годишна възраст се дипломирал адвокат. Решил да се посвети изцяло на шахматната игра. През 1857г. в Ню Йорк се състои 1-ият американски конгрес от 16-те най-силни шахматисти в страната. Играло се по "нокаут" системата, мачовете - до 5 победи. Финалът достигнал безпроблемно (+9 =1), където разгромил живущия в САЩ немец Паулсен. При неограничена контрола играл бързо, както винаги. В една от партиите съотношението на времето за размисъл било 12:3 часа в полза на Паулсен. Мечтаел за мач със Стаунтън, затова отпратил предложение, но му било отказано. Мнението на Фишер по въпроса е: "Стаунтън по всяка вероятност се боял от среща с Морфи зад шахматната дъска и мисля, че опасенията му са били напълно основателни. Морфи би го победил, въпреки че противно на мнението на много други, мачът не би се играл на една врата, а би протекъл в успорвана битка." През 1858г. отишъл в Лондон и леко показал превъзходството си над местните майстори. Същата есен отишъл в Париж за мач с шампиона Харвиц. Мачът трябвало да се играе до 7 победи, но след серия от загуби (+5 -2 =1) Харвиц се разболял и съдията му присъдил поражение. Навръщане Морфи минава през Бреслав и предлага своята скромна награда на Андерсен ако се съгласи на приятелски мач с него. Андерсен приема, но известява, че не може да остави преподавателската си практика по средата на годината, затова отлагат мача за Коледната ваканция. Междувременно Морфи играл приятелски партии с френските майстори Арну де Риверьом и Сент-Аман - бъдещите му секунданти в мача с Андерсен, както и с по-слаби, но по-знаменити съперници. Най-известна е партията му с консултантите херцог Карл Брауншвейгски и граф Изуара в ложата на оперния театър по време на "Севилския бръснар". През декември Морфи и Андерсен се срещнали в Париж. Морфи спечелил мача със +7 -2 =2, след което Андерсен коментира: "Морфи се отнася към шахмата със сериозност и добросъвестност на художник. За него шахматната партия е свещен дълг." Преди заминаването на американеца от Париж му устроили прощален банкет. Под аплодисментите на публиката Сент Аман го увенчал с лавров венец, а специално изготвен за случая мраморен негов бюст с гравираните думи "Крал на всички крале" положили в кафене "Режанс", редом до тези на Филидор и Лабурдоне. Още по-тържествено бил посрещнат в Ню Йорк. Официално честването било в зала с 2000 човека, където били поставени огромни щитове с имената на победените от него. При появата на шахматния крал прозвучал химн, след което му поднесли подарък от Америка - шахматна дъска от розово дърво, инкрустирана с перли и сребро, полетата - от седеф и черно дърво, златни и сребърни фигури на сардониксов пиадестал. Подарили му също златен часовник с брилянти, на който за цифри служели червени и черни шахматни фигури. Такова честване до тогава никой никъде не бил имал. За съжаление след това се отказва от шахмата. В началото на 60-те години в Америка настъпва гражданска война. Тогава се появили у него първите признаци на душевно разтройство. На 10 юли 1884г., 47-годишен, Пол Морфи починал.

3 характерни негови принципи са: 1) бързо развитие, 2) захват на центъра, 3) открити линии.

  • Капабланка: "От Лабурдоне насам у Морфи е приндалежал най-чистият стил на игра. Той не търсел комбинациите, но и не ги избягвал. Това несъмнено е най-верният маниер на игра. Неговата главна сила била не в комбинационния дар, а в позиционната игра и общия стил. Повечето си победи удържал като играл просто и логично."

  • Алехин: "Непобедимата сила у Морфи е причината за неговия успех и залог за безсмъртие. Тя се крие в дълбокия му замисъл над позиционната игра и преимуществено агресивния му характер."

  • Ботвиник: "Морфи е ненадминат майстор на откритата игра. И до сега (средата на 20-ти век) нищо съществено в тази област не е преоткрито."

  • Фишер: "По точност на играта Морфи превъзхождал всички родени до сега шахматисти. Единствената му слабост били закритите позиции, например холандската защита, но находчивостта му позволявала дори там да се измъкне "сух от водата."


<< Предишна

Designed and Created by Tihomir Janev & Kalin © Българска шах мрежа. Не носим отговорност за публикациите на потребителите! лаптопи

шах хостинг - Страницата се зареди за 0.36 секунди. Потребители online: